Спартатлон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монумент в Спарта с имената на победителите
Медалът, който получават финиширалите
Обратната страна на медала

Спартатлон е 245,3 километров ултрамаратон, провеждан ежегодно от 1983 година между градовете Атина и Спарта в Гърция.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата след битката при Маратон през 490 пр.н.е. гръцкият воин Фидипид пробягал разстоянието от гр. Маратон до Атина, за да съобщи за победата на гърците. Пристигнал в Атина, той успял да извика „Радвайте се, победихме“ и паднал мъртъв. Тази легенда не се потвърждава от исторически източници.

Според Херодот Фидипид бил бързоходецът, изпратен от Атина в Спарта за подкрепление, който преминал разстояние от 230 км за по-малко от 2 дни.[1] Легендата, че е бягал от Маратон до Атина, се появява за първи път при Плутарх в есето „Слава на Атина“ през I век от новата ера, което е 550 години след битката при Маратон.

През 1982 г., основавайки на писаното от Херодот, петима офицери от британските ВВС начело с Джон Фодън пристигат в Гърция с цел да проверят, възможно ли е да се преминат пешком около 250 км за ден и половина.[2] Трима от участниците успяват да преминат дистанцията: Джон Фодън (37:37), Джон Шолтънс (34:30) и Джон Макарти (39:00)[3]. На следващата година група спортни ентусиасти (британци, гърци и от други националности) от BHCC (Британско-Гръцка Търговска Палата) в Атина начело с Майкъл Калахан организират първото издание на пробега Спартатлон. Състезанието се провежда под егидата на SEGAS (Гръцка асоциация по лека атлетика).

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Състезанието започва в 7 ч. сутринта обикновено в последния петък на септември. Стартът е пред Акропола в Атина. Маршрутът следва крайбрежието в посока към Коринт, преминавайки през Елевсина, Мегара, Кинета. След 77,5 км. трасето пресича Коринтския канал, а 1-вият от 6-те главни контролни пункта е на 80-и километър. Следват Немея, Лиркия и на 161,8 км се достига най-високата точка на трасето – планината Партенио. Оттам трасето е на юг през Нестани и Тегея и пресича главния път за Спарта малко преди километър 200. Финалът е пред паметника на цар Леонид в Спарта.

Бегачите трябва да преминат през 75 контролни пункта, като всеки от тях има контролно време. Участниците, които не покрият контролното време на даден пункт, могат да бъдат отстранени, но до средата на разстоянието като цяло се допускат и закъснели състезатели. Тази толерантност намалява след смрачаване и организаторите могат да спрат закъснелите бегачи, както и тези, които изглеждат крайно изтощени.

Условия за участие[редактиране | редактиране на кода]

До участие се допускат състезатели покрили едно от следните условия:

  • завършено състезание на 100 км за време под 10:30 ч.;
  • завършено състезание на 200 км.;
  • участие в Спартатлон и достигане до пункт Нестани (172 км) за по-малко от 24:30 ч.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Година Мъже Време Жени Време
2021  GRE Фотис Цисимопопулос 21:57:36  AUT Диана Джавиза 25:24:25
2019  HUN Бодис Тамаш 26:29:24  HUN Зузана Мараж 30:16:18
2018  JPN Йошихико Ишикава 22:55:13  HUN Зузана Мараж 27:05:28
2017  LTU Александър Сорокин 22:04:04  POL Патриция Березновска 24:48:18
2016  POL Анджей Раджиковски 23:02:23  USA Каталин Наги -2- 25:23:52
2015  GER Ройс Флориан 23:17:31  USA Каталин Наги 25:07:12
2014  ITA Иван Кудин -3- 22:29:29  HUN Силвия Любич -3- 26:53:40
2013  POR Жоао Оливейра 23:29:08  HUN Силвия Любич -2- 28:03:04
2012  GER Стю Томс 26:28.19  GBR Елизабет Хоукър 27:02.17
2011  ITA Иван Кудин -2- 22:57.34  HUN Силвия Любич 29:07.45
2010  ITA Иван Кудин 23:03.06  GBR Емили Геледер 30:17.03
2009  JPN Рьочи Секия -2- 23:48.24  JPN Сумие Инагаки -2- 27:39.49
2008  USA Скот Юрек -3- 22:20.01  KOR Соок-Хуе Хур 30:03.22
2007  USA Скот Юрек -2- 23:12.14  JPN Акико Сакамото 31:09.24
2006  USA Скот Юрек 22:52.18  JPN Сумие Инагаки 28:37.20
2005  GER Йенс Лукас -3- 24:20.39  JPN Кимие Ното -2- 30:23.07
2004  GER Йенс Лукас -2- 25:49.59  JPN Кимие Ното 29:57.40
2003  AUT Маркус Талеман 23:28.24  JPN Акико Сакамото 29:07.44
2002  JPN Рьочи Секия 23:47.54  RUS Ирина Владимировна Реутович 28:10.48
2001  BRA Валмир Нунеш 23:18.05  POR Алезира да Силева Портела Ларио 30:31.41
2000  JPN Масаюки Отаки 24:01.10  JPN Хироко Окияма 29:16.37
1999  GER Йенс Лукас 25:38.03  FRA Анни Момот 35:38.08
1998  GRE Костас Репос -2- 25:11.41  SWE Мери Ларсон-Ханудел -4- 28:46.58
1997  GRE Костас Репос 23:37:00  GER Хелга Бакхауз -4- 30:39:00
1996  FRA Роланд Вилемено 26:21:00  GER Хелга Бакхауз -3- 29:50:00
1995  GBR Джеймс Зарей -2- 25:59.42  GER Хелга Бакхауз -2- 29:33:00
1994  GBR Джеймс Зарей 26:15:00  GER Хелга Бакхауз 30:41:00
1993  SWE Руне Ларсон -3- 25:57.12  GER Зигрид Ломски 32:43.32
1992  BUL Руско Кадиев 24:08:13  GBR Хилари Уолкър -2- 29:49.49
1991  HUN Янош Богар 24:15.31  GER Урсула Бласберг 34:42.45
1990  GRE Янис Курос -4- 20:29:04  FRA Анн-Мари Дегилеем 34:07.41
1989  GBR Патрик Мейк -2- 24:32:05  USA Мери Ларсон-Ханудел -3- 31:57.23
1988  SWE Руне Ларсон -2- 24:42:05 Няма финиширали жени
1987  SWE Руне Ларсон 24:41:46  GBR Хилари Уолкър 31:23.30
1986  GRE Янис Курос -3- 21:57:00  GER Валетрауд Райзерт 32:21:00
1985  GBR Патрик Мейк 23:18:00  USA Мери Ларсон-Ханудел -2- 34:10:00
1984  GRE Янис Курос -2- 20:25:00  USA Мери Ларсон-Ханудел
 USA Лорна Ричи (Майкл)
 USA Мърси Швам
34:15.10
1983  GRE Янис Курос 21:53:42  GBR Елеонор Адамс 32:37:52

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в първия Спартатлон е Янис Курос. Негов е и рекордът на трасето от 20:25. Курос участва 4 пъти в Спартатлона, побеждава четири пъти и притежава четирите най-добри времена на трасето. През 2005 година извън състезанието той пробягва дистанцията в двете посоки, както се смята, че е направил и Фидипид.
  • Хелга Бакхауз (Германия) има 4 последователни победи (1994—1997).
  • През 2008 година Скот Юрек печели своя трети последователен Спартатлон с пето най-добро време.
  • Рекордът при жените е на Патриция Березновска от 2017, която подобрява постижението на Каталин Наги – 25:07:12, поставено през 2015, и с този резултат я измества от топ 50 от досегашните издания на състезанието.
  • Рекордът за масовост е през 2014 година – 359 участници. При 25-ия юбилеен Спартатлон през 2007 година са стартирали 323 бегачи.
  • Най-много завършили дистанцията има през 2014 година – 207 и през 2008 година – 151 участника.

Топ 50 на най-добрите резултати[редактиране | редактиране на кода]

Състезател Рeзултат Държава Година Място Възраст
1. Янис Курос 20:25:00  Гърция 1984 1 28
2. Янис Курос 20:29:04  Гърция 1990 1 34
3. Янис Курос 21:53:42  Гърция 1983 1 27
4. Янис Курос 21:57:00  Гърция 1986 1 30
5. Скот Юрек 22:20:01  САЩ 2008 1 34
6. Иван Кудин 22:29:29  Италия 2014 1 39
7. Скот Юрек 22:52:18  САЩ 2006 1 32
8. Иван Кудин 22:57:40  Италия 2011 1 36
9. Анджей Раджиковски 23:02:23  Полша 2016 1 35
10. Иван Кудин 23:03:06  Италия 2010 1 35
11. Патрик Мейк 23:08:41  Великобритания 1990 2 35
12. Скот Юрек 23:12:14  САЩ 2007 1 33
13. Ройс Флориан 23:17:31  Германия 2015 1 31
14. Патрик Мейк 23:18:00  Великобритания 1985 1 30
15. Валмир Нунеш 23:18:05  Бразилия 2001 1 37
16. Маркус Талман 23:28:24  Австрия 2003 1 39
17. Жоао Оливейра 23:29:08  Португалия 2013 1 36
18. Ян Лантинк 23:31:22  Нидерландия 2010 2 52
19. Mарко Бонфильо 23:36:58  Италия 2016 2 39
20. Костас Репос 23:37:00  Гърция 1997 1 31
21. Душан Мравле 23:44:00  Югославия 1985 2 32
22. Рьочи Секия 23:47:54  Япония 2002 1 35
23. Рьочи Секия 23:48:24  Япония 2009 1 42
24. Дан Лоусън 23:53:32  Великобритания 2015 2 42
25. Ким Хансен 23:54:37  Дания 2015 3 40
26. Ройс Флориан 23:57:13  Германия 2014 2 30
27. Масаюки Отаки 24:01:10  Япония 2000 1 34
28. Радек Брунер 24:07:29  Чехия 2016 3 41
29. Руско Кадиев 24:08:13  България 1992 1 34
30. Рьочи Секия 24:14:11  Япония 2006 2 39
31. Янош Богар 24:15:31  Унгария 1991 1 27
32. Йенс Лукас 24:20:39  Германия 2005 1 39
33. Пьотр Курило 24:29:41  Полша 2007 2 35
34. Ларс Кристоферсен 24:31:45  Дания 2009 2 37
35. Патрик Мейк 24:32:05  Великобритания 1989 1 34
36. Душан Мравле 24:39:22  Югославия 1983 2 30
37. Душан Мравле 24:40:38  Югославия 1984 2 31
38. Руне Ларсон 24:41:46  Швеция 1987 1 31
39. Жан-Доминик Калбера 24:42:00  Франция 1985 3 37
40. Руне Ларсон 24:42:05  Швеция 1988 1 32
41. Йенс Лукас 24:46:51  Германия 2001 2 35
42. Янош Богар 24:49:19  Унгария 1990 3 26
43. Маркус Талман 24:52:09  Австрия 2008 2 44
44. Ян Прохазка 24:55:58  Германия 2010 3 44
45. Йенс Лукас 24:59:54  Германия 2000 2 34
46. Жан-Жак Моро 25:03:30  Франция 2005 2 35
47. Пол Бекерс 25:05:48  Белгия 1992 2 30
48. Каталин Наги 25:07:12  САЩ 2015 4 36
49. Йон Берге 25:09:38  Норвегия 2009 3 40
50. Костас Репос 25:11:41  Гърция 1998 1 32

Най-много победи[редактиране | редактиране на кода]

При еднакъв брой победи напред в списъка са по-рано постигнатите.

Победи Състезател Държава Пол Години
4 Янис Курос  Гърция Мъж 1983, 1984, 1986, 1990
4 Хелга Бакхауз  Германия Жена 1994, 1995, 1996, 1997
4 Мери Ларсон-Ханудел  САЩ (3)  Швеция (1) Жена 1984, 1985, 1989, 1998
3 Руне Ларсон  Швеция Мъж 1987, 1988, 1993
3 Йенс Лукас  Германия Мъж 1999, 2004, 2005
3 Скот Юрек  САЩ Мъж 2006, 2007, 2008
3 Иван Кудин  Италия Мъж 2010, 2011, 2014
3 Силвия Любич  Унгария Жена 2011, 2013, 2014
2 Патрик Мейк  Великобритания Мъж 1985, 1989
2 Хилари Уолкър  Великобритания Жена 1987, 1992
2 Джеймс Зарей  Великобритания Мъж 1994, 1995
2 Кoстас Репос  Гърция Мъж 1997, 1998
2 Kимие Ното  Япония Жена 2004, 2005
2 Рьочи Секия  Япония Мъж 2002, 2009
2 Сумие Инагаки  Япония Жена 2006, 2009
2 Каталин Наги  САЩ Жена 2015, 2016

Най-много успешни участия[редактиране | редактиране на кода]

Към 2013 година.

Успешни участия Състезател Държава Пол Роден(а) Забележка
17 Хуберт Карл  Германия Мъж 1958
16 Андраш Лоу  Унгария Мъж 1967
15 Кимиe Ното-Фунада  Япония Жена 1952 2 победи при жените, 9 подиума
15 Сепо Лейнонен  Финландия Мъж 1952 26 участия (рекорд)
14 Робърт Медоукрофт  Великобритания Мъж 1937
13 Маркус Талeман  Австрия Мъж 1964 1 победа
13 Казуйоши Икеда  Япония Мъж 1965
13 Марк Уилямс  Великобритания Мъж 1965
13 Мариос Фурнарис  Гърция Мъж 1967
12 Мери Ларсон-Ханудел  САЩ Жена 1960 4 победи при жените, 11 подиума
12 Йошио Нишимура  Япония Мъж 1970
12 Жил Паларуело  Франция Мъж 1963
11 Осаму Йошикоши  Япония Мъж 1949
11 Ари Мустала  Финландия Мъж 1954
10 Руне Ларсон  Швеция Мъж 1956 3 победи
10 Йенс Лукас  Германия Мъж 1966 3 победи
10 Казухиро Кавамура  Япония Мъж 1967
10 Тиери Фуко  Франция Мъж 1954
10 Аполониос Гогос  Гърция Мъж 1957
10 Ейолф Ейвиндсен  Норвегия Мъж 1956
10 Збигнев Малиновски  Полша Мъж 1954

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1992 година победител е българинът Руско Кадиев от Мадан с време 24:08:13. В официалните документи е записан като Rousko Kantief.
  • Емил Апостолов има 5 завършени Спартатлона.
Година Класиране Време Име Възраст
2021 31 29:27:50 Деян Петков 41
2019 67 32:46:03 Владимир Ставрев 39
2018 47 29:47:18 Христо Цветков 24
2008 112 35:32.28 Ради Милев 60
2008 132 35:48.27 Емил Апостолов 49
2003 66 35:34.17 Ради Милев 55
2002 59 34:51.26 Емил Апостолов 43
2001 55 35:08.33 Атанас Делчев 40
2000 57 34:45.01 Даниел Цокев 32
2000 58 34:45.01 Емил Апостолов 41
1999 25 34:25.59 Емил Апостолов 40
1998 43 34:35.34 Емил Апостолов 39
1997 76 35:55.00 Заприн Благоев Пепелов 23
1992 14 31:22.54 Хайри Мустафов(Севдалин Терзиев)
1992 1 24:08.14 Руско Кадиев 34
1991 11 33:16.25 Стефан Орлов 41
1988 14 33:26.31 Йордан Йотов 40

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот, Персийски войни, част 6, параграф 106.
  2. Има се предвид при условията на конкретното трасе. Световният рекорд за 24-часово бягане тогава е бил 272 км, по-късно е подобрен от Янис Курос на 290 км. (шосе) и 303.5 км. (стадион)
  3. Spartathlon 1983-2007, page 23, Published by the International Spartathlon Association, Athens, Greece.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]