Пиянец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:01, 28 октомври 2013

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село, .^[1]

География

Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов хяряктер и е обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма — Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.

От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.

Селища

На македонска територия Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево и село Калиманци в община Виница.Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево).

На българска територия областта заема южната част на Община Невестино — селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в Община Бобошево.

В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — Ветрен в Община Невестино село Ветрен в Община Делчево.

Етимология

Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.^[2]

Вижте също

Външни препратки

Бележки

↑ Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62

Портал „Македония“

[1] Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.

[2] Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] и [[Република Македония]].<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>
+'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]], .<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>
-==География==
+== География ==
-Областта Пиянец е разположена между планината [[Влахина]] от изток, планината [[Голак (планина)|Голак]] от юг и областта [[Осоговия]] от запад и обхваща селата по долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и нейния ляв приток Речица в [[България]] и средното течение на [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината ''Черната скала'', през която минава държавната граница.
+Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов хяряктер и е обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница.
-Областта е нископланинска и ридова със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти.
+Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] — [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
+От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.
-==Селища==
-Пиянец обхваща територията на Община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] в Република Македония и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Виница]] в Република Македония, както и източната част от [[Община Невестино]] в България. Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село - село [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в Община Невестино на Република България и село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община Делчево на Република Македония.
+== Селища ==
-==Етимология==
+На македонска територия Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Община Виница|Виница]].Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево).
-[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от  пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]]
+На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] — селата [[Ваксево]], [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (Област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[Община Бобошево]].
+В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в [[Община Невестино]] село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в [[Община Делчево]].
+== Етимология ==
+[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]]
 Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref>
-==Вижте също==
+== Вижте също ==
 * [[Осоговия]]
 * [[Малешево]]
@@ Ред 24: / Ред 30: @@
 * [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор]
-==Бележки==
+== Бележки ==
 <references/>
@@ Ред 30: / Ред 36: @@
 [[Категория:Историко-географски области в България]]
 [[Категория:Историко-географски области в Република Македония]]
+[[Категория:Област Кюстендил]]