Пиянец: Разлика между версии
м Елешница (приток на Струма) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] и [[Република Македония]].<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> |
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]], .<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> |
||
==География== |
== География == |
||
Областта Пиянец |
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов хяряктер и е обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Република Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница. |
||
Областта е |
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] — [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство. |
||
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
На македонска територия Пиянец обхваща цялата община [[Царево село (община)|Царево село]] (Делчево), две села - [[Панчарево (Община Пехчево)|Панчарево]] и [[Църник]] - от Община [[Пехчево (община)|Пехчево]] и село [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] в община [[Община Виница|Виница]].Основен център на Пиянец е град [[Царево село]], (Делчево). |
|||
⚫ | |||
На българска територия областта заема южната част на [[Община Невестино]] — селата [[Ваксево]], [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]], [[Илия (село)|Илия]], [[Раково (Област Кюстендил)|Раково]] и [[Църварица]] и село [[Фролош]] в [[Община Бобошево]]. |
|||
⚫ | В миналото значителна част от населението на Пиянец е [[помаци|ислямизирано]] и въпреки многобройните изселвания в [[Турция]] след [[Балканска война|Балканската война]] и до днес в много села в Пиянец живеят [[помаци|българоговорящи мюсюлмани]]. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — [[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]] в [[Община Невестино]] село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в [[Община Делчево]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref> |
Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref> |
||
==Вижте също== |
== Вижте също == |
||
* [[Осоговия]] |
* [[Осоговия]] |
||
* [[Малешево]] |
* [[Малешево]] |
||
Ред 24: | Ред 30: | ||
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор] |
* [http://bgrod.org/Ezik/index.php?p=pijanecgovor Страница за пиянечкия говор] |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
Ред 30: | Ред 36: | ||
[[Категория:Историко-географски области в България]] |
[[Категория:Историко-географски области в България]] |
||
[[Категория:Историко-географски области в Република Македония]] |
[[Категория:Историко-географски области в Република Македония]] |
||
[[Категория:Област Кюстендил]] |
Версия от 15:01, 28 октомври 2013
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село, .[1]
География
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов хяряктер и е обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма — Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.
Селища
На македонска територия Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево и село Калиманци в община Виница.Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево).
На българска територия областта заема южната част на Община Невестино — селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в Община Бобошево.
В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — Ветрен в Община Невестино село Ветрен в Община Делчево.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор