Ветрен (община Царево село)
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Ветрен Ветрен |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Източен |
Община | Царево село |
Географска област | Пиянец |
Надм. височина | 923 m |
Население | 114 души (2002) |
Пощенски код | 2320 |
Ветрен в Общомедия |
Ветрен (изписване до 1945 година Вѣтренъ; на македонска литературна норма: Ветрен) е село в община Царево село на Северна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пиянец (или Осоговия) до границата с Република България. Северните махали на селото са на българска територия - село Ветрен. Така това е единственото разделено село между двете страни.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Ветрен е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ветрен е малко село с 96 души жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на Ветрен е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ветрен има 104 българи екзархисти.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 114 жители, всички македонци.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Ветрен
Петър Георгиев, български революционер, действал с чета през май 1899 година в планините Плачковица и Кадиица.[4]
- Починали във Ветрен
Васе Шуперлията (? – 1900), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.140-141.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
|