Пиянец: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]] |
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878.]] |
||
Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref> |
Според професор [[Йордан Иванов]] етимологията на Пиянец идва от [[етноним]]а на [[пеони]]те, които населявали областта в древността.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“. С., 1917, с. 62</ref> |
||
== Топографска карта == |
|||
* {{Карта|K-34-70|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-070.jpg|scale=1:100000}} |
|||
* {{Карта|K-34-82|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-082.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 32: | Ред 36: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 369-370. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
Версия от 15:03, 28 октомври 2013
Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село, .[1]
География
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов хяряктер и е обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.
Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма — Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.
Селища
На македонска територия Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево и село Калиманци в община Виница.Основен център на Пиянец е град Царево село, (Делчево).
На българска територия областта заема южната част на Община Невестино — селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в Община Бобошево.
В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — Ветрен в Община Невестино село Ветрен в Община Делчево.
Етимология
Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]
Топографска карта
Вижте също
Външни препратки
- Славе Гоцев. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“
- Васил Кънчов. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
- Страница за пиянечкия говор
Бележки
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 369-370. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
