Черна (река)

Тази статия е за реката в Република Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

---

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (Шаблон:Lang-mk, произнасяно Църна), е река в Република Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 километра.

Път

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село Железнец на надморска височина от 760 метра. От извора си до село Бучин Църна тече през областта Демир Хисар, а от Бучин до село Скочивир през най-голямата котловина в Македония Пелагония. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село Брод прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в Скочивирската клисура, най-дългият пролом в Република Македония. Реката тече през областта Мариово, където има характер на планинска река - бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село Галище Черна навлиза в Тиквешкото езеро, язовир оформен преди края на Скочивирската клисура.

По-големи притоци на Черна са Драгор, Йелашка река, Белашица, Блато и други.

Икономическо значение

Водите на Черна се използват за напояване и производство на електричество. След язовирната стена при село Возарци до устието си във Вардар при античния град Стоби, Църна има характер на равнинна река.

Други

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

Етимология

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, арменското erek вечер, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“.

Бележки

• Портал „Македония“