Георги Атанасов (революционер): Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
[[Категория:Български подполковници]] |
[[Категория:Български подполковници]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМРО]] |
[[Категория:Дейци на ВМРО]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Двадесет и първи випуск на военното училище в София]] |
||
[[Категория:Родени във Велико Търново]] |
[[Категория:Родени във Велико Търново]] |
Версия от 09:11, 4 март 2014
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
Георги Атанасов | |
български офицер и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Георги Атанасов в Общомедия |
Георги Атанасов Атанасов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2] Използва псевдоними като Б. Моров, Петър Вангелов, Вангел Петров, Август, Беломорски, П. А. Петров, П. В. Петров[3]
Биография
Георги Атанасов е роден на 14 януари 1880 година в Търново. От 1 януари 1900 година е кадрови офицер в Българската армия. Участва в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата световна война.
През 1919 година Георги Атанасов е уволнен с чин подполковник. На 6 януари 1922 година след като е предизвикан, убива в софийското кафене „Панах“ петричкия окръжен управител Васил Славов, началника на 6-и полицейски участък и един полицай. Известно време се укрива в София, след което става четник на ВМРО в Кочанско,[4] а по-късно е определен за специален пратеник на ЦК на ВМРО и за секретар на Алеко Василев.
Георги Атанасов става член на Тайния военен съюз. Заедно с Алеко Василев осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Участва и в Деветоюнския преврат през 1923 година. През същата година с група четници, участва в потушаването на Септемврийското въстание.[5]
Атанасов е един от основните организатори на убийството на Тодор Александров през 1924 година. Заради това, по нареждане на Иван Михайлов, е убит по време на Горноджумайската наказателна акция на 12 септември при престрелка с групата на Кирил Дрангов в Горна Джумая, днес Благоевград[6].
Бележки
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр.426
- ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6, 15, 21, 68, 75
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 128.
- ↑ Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр. 128
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133