Иван Буров: Разлика между версии
VanHelsing (беседа | приноси) +допълнение |
VanHelsing (беседа | приноси) |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
Женен е за Иванка (Жана) Алексиева,дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.<ref name="ib_dk">[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_7146.html Иван Буров - портрет на банкера]</ref> Има 6 деца - трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката [[Тодорка Бурова]] (1902–1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904–1985)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2/6000000005439435669 Geni: Димитър Иванов Буров]</ref> и Радка Иванова Мусева (1912–?)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0/6000000005439361243 Geni: Радка Иванова Мусева]</ref>. |
Женен е за Иванка (Жана) Алексиева,дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.<ref name="ib_dk">[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/12/blog-post_7146.html Иван Буров - портрет на банкера]</ref> Има 6 деца - трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката [[Тодорка Бурова]] (1902–1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904–1985)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2/6000000005439435669 Geni: Димитър Иванов Буров]</ref> и Радка Иванова Мусева (1912–?)<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0-%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0/6000000005439361243 Geni: Радка Иванова Мусева]</ref>. |
||
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер |
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров. <ref name="ib_dk"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 07:19, 24 април 2014
Иван Буров | |
български банкер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 9 декември 1939 г. (на 66 г.)
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Баща | Димитър Буров |
Иван Димитров Буров е български банкер, един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век.
Произход
Иван Буров е роден като първи син на 2 май 1873 година в Горна Оряховица в семейството на видния търговец Димитър Буров и неговата съпруга Кинка Поптодорова. Негов по-малък брат е видният политик Атанас Буров. Той е потомък по бащина линия и на изтъкнатия възрожденски род Михайловски от Елена, чийто най-ярък представител е Иларион Макариополски, чичо на баща му. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е изтъкнатият български писател и общественик Стоян Михайловски. [1]
Биография
Завършва търговска академия във Виена, след което работи в клона на Креди Лионе в Марсилия. Владее свободно немски, френски, руски и английски. След завръщането си в България се установява в Свищов, където работи в Българска търговска банка.[1]
През 1900 г. се премества в Русе, където развива широка финансова и стопанско-управленска дейност[1], a през 1909 година се премества в София и става член на Управителния съвет на Българската търговска банка.[2]
Воюва като офицер в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 г. е изтеглен от фронта и е назначен за специалист стопановед в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Пътува често до Берлин и столиците на държавите от Централните сили, подготвя сделки и сключва стопански договори, участва в състава на българската делегация в Брест-Литовск. След войната се установява окончателно в София.[1]
С помощта на сътрудниците си – минни инженери и стопански специалисти, превръща Акционерното дружество „Бъдеще" във водещо минно предприятие, което допринася за разкриване на подземните богатства на България и внася редица подобрения на труда при подземни условия. Като опитен финансист 30 години е председател на управителния съвет на Българска търговска банка, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество". Заявява силно присъствие в първото застрахователно дружество „България", което през 1931 г. прераства в Акционерно дружество „България—презастрахователно".[1]
Ив. Буров е акционер в редица фирми. С участието си в техните управителни тела съдейства за развитието на различни промишлени отрасли: производство на цимент – АД „Гранатоид"; добив на електроенергия – АД „Адрее" и АД „Орион"; тютюнева промишленост – Консорциум за тютюн – София, и Съединени тютюневи фабрики – Плевен; мелничарство – АД „Червен бряг", АД „Гиран" и АД „Нови пазар"; текстилна промишленост – АД „Свети Георги" – Трявна; керамична индустрия – АД „Труд" – Русе, и АД „Работник" – София; производство на машини – АД „Е. Мюлхаупт & С-ие" – Русе; вестникарство и печатарство – АД „Стопанско развитие" – София, и АД „Мир"; производство на спирт – АД „Янтра" – Горна Оряховица; Книжно-мукавена фабрика – Княжево; Семепроизводителна станция „Д.А. Буров & С-ие" – Горна Оряховица, и семейното предприятие със значителен принос в развитието на кредита, търговията и земеделието.[1]
Повече от 20 години е председател на Съюза на българските индустриалци и участва в ръководството на Съюза на акционерните дружества.[3][1]
Полага грижи за в. „Мир" и допринася за превръщането му в един от най-добре списваните вестници.[1]
Научните интереси на Ив. Буров обхващат широк кръг въпроси. Литературата, която го интересува, си изписва и чете в оригинал. Има специални интереси към археологическата наука и нумизматиката. Става един от основателите и член е на Българския археологически институт. Основава към института фонд за развитие на археологическата наука и за археологически проучвания. Създава ценна и с научна стойност нумизматична сбирка.[1][3]
Иван Буров си отива на 9 декември 1939 година в София. В деня на погребението му вместо венци Българската търговска банка и групата „България" внасят съответно до 30000 и 20000 лева в основания от него фонд към Археологическия институт.[1]
Семейство
Женен е за Иванка (Жана) Алексиева,дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев.[4] Има 6 деца - трима сина и три дъщери, сред които най-известни са: художничката Тодорка Бурова (1902–1985), минния инженер Димитър Иванов Буров (1904–1985)[5] и Радка Иванова Мусева (1912–?)[6].
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най-представителните сгради в Русе, известна като двореца на Буров. След 1944 г. домът е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец, носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров. [4]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к Жоро Цветков, "Атанас Буров. Живот за България", изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с. 16–17
- ↑ За Атанас Буров. Биография // burov.org. Фондация „Атанас Буров“, 2012. Посетен на 2012-11-22.
- ↑ а б Иванов, Мартин. Митът за изедника богаташ // forbesbulgaria.bg. Атика Медия България, 2011. Посетен на 2012-11-22.
- ↑ а б Иван Буров - портрет на банкера
- ↑ Geni: Димитър Иванов Буров
- ↑ Geni: Радка Иванова Мусева