Веселин Бранев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахната редакция 6059311 на 84.40.106.37 (б.) |
|||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
* [[Хотел „Централ“]], 1983, сценарист и режисьор. |
* [[Хотел „Централ“]], 1983, сценарист и режисьор. |
||
* „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор. |
* „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор. |
||
* „[[Разводи, разводи]]“ |
* „[[Разводи, разводи]]“, 1989, съсценарист и сърежисьор. |
||
* „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор. |
* „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор. |
||
* „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист. |
* „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист. |
||
Версия от 11:05, 29 април 2014
| Веселин Бранев | |
| български сценарист, режисьор и писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 февруари 2014 г.
|
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Веселин Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.
Биография[1]
Веселин Неделчев Бранев е роден на 28 април 1932 г. в София. Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев - белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев. През 1956 г. завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“.
През годините работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958-1961), зам. гл. редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970-1971) и като редактор в сп. „Лъч“ (1972-1975).
Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.
В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.
От 1997 г. живее в Канада.
През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров.
Библиография
- „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966.
- „Осъмване без някого“ (повест), 1967.
- „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007.[2] [3] [4]
- Шаблон:Fr икона Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. [5] [6]
- Шаблон:Es икона Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 [7] [8]
Филмография
- „Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист.
- „Най-дългата нощ“, 1967, сценарист.
- „Апостолите“, 1967, съсценарист.
- „Записки по българските въстания“, 1976-1981, тв, съсценарист и режисьор.
- Хотел „Централ“, 1983, сценарист и режисьор.
- „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор.
- „Разводи, разводи“, 1989, съсценарист и сърежисьор.
- „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор.
- „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист.
- „Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист.
Награди и отличия
- Орден „Кирил и Методий“ І степен.
- Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967).
- Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия).
- Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007).[9]
Източници
- ↑ Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000.
- ↑ Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.
- ↑ Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
- ↑ Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“, Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.
- ↑ За „L’homme surveillé“ на сайта livre-europeen.eu. Шаблон:Ref-fr
- ↑ Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.
- ↑ Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. Шаблон:Ref-es
- ↑ Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. Шаблон:Ref-es
- ↑ Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.
Външни препратки
- „Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“, Електронно списание LiterNet, 18.02.2012, № 2 (147)
- Откъс от „Следеният човек“ в в LiterNet
- Цветан Тодоров, „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев), e-vestnik, 3 октомври 2009
- Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“, France Culture, 6.11.2009 (видео)
- Александър Кьосев, „Защо вярвам на Веселин Бранев“, Електронна публикация в Либерален преглед, 16 ноември 2009 г.
- Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, Електронна публикация в Литературен клуб, 27 февруари 2009 г.
- В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава // „Гласове“, 23.2.2014. Посетен на 24.2.2014.
- „Хотел „Централ“ в Balkanatolia
- „Записки по българските въстания“ в сайта bgmovies.org
| |||||||||||