Библиотека на Ашурбанипал

Ашурбанипаловата библиотека - наречена по името на асирийския цар Ашурбанипал (събирана в годините 668 - 627 г. пр.н.е.) е един от най-важните писмени източници от древността, и последната библиотека на Древния Изток. Тя изиграва ролята на първия важен писмен извор за библеистиката и историческата наука извън Библията, особено що се отнася до историята на древния Близък Изток.

Открита е при археологически разкопки, проведени през 40-те и 50-те години на 19 век от любителите археолози Остин Хенри Лейърд и Расам на мястото на древната Ниневия, която била столица на Асирийската империя (по-специално на хълма Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул).

Съдържа около 25 хиляди клинописни таблици, засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопанския живот на Месопотамия - списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, както и религиозно-митологични творби (Епосът за Гилгамеш, Енума Елиш - митът за "сътворението"), гадателни текстове, поетични произведения и др.