Яко Доросиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Копривщенци using HotCat
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = деец на БКП
| описание = деец на БКП
| роден-дата = [[20 януари]] [[1890]]
| роден-дата = [[20 януари]] [[1890]]
| роден-място = [[Копривщица]], [[България]]
| роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]]
| починал-дата = [[26 март]] [[1925]]
| починал-дата = [[26 март]] [[1925]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-години = 35
| починал-години = 35
}}
}}


'''Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев''' e деец на БКП.
'''Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев''' e български учител, деец на БКП.


==Биография==
==Биография==
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в марксически кръжок ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на [[БРСДП (т.с.)]] (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в [[Марксизъм|марксически]] кръжок, ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на [[БРСДП (т.с.)]] (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.


През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.


Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.<ref>Кратък исторически справояник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>
Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>


== Източници ==
== Източници ==
Ред 25: Ред 25:
<references />
<references />


{{DEFAULTSORT:Доросиев, Яко}}
{{СОРТКАТ:Доросиев, Яко}}
[[Категория:Български комунисти до 1944]]
[[Категория:Български комунисти до 1944]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Копривщенци]]
[[Категория:Копривщенци]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 21:11, 23 септември 2014

Яко Доросиев
деец на БКП
Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия
Яко Доросиев в Общомедия

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.

Биография

Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.

През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.

Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.[2]

Източници

  • Звезди във вековете, С., 1972.

Бележки

  1. ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
  2. ↑ Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Яко_Доросиев&oldid=6291030“.