Женска полова система: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 87.120.246.90 (б.), към версия на CvetanPetrov1940 |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Женската полова система''' ({{lang-la|Systema genitalis feminina}}) е съвкупност от [[анатомия|анатомични]] полови [[орган (анатомия)|органи]] при [[животни]]те и [[човек]]а. Основните органи на женската полова система са женските полови жлези (яйчници) и [[матка]]та. Разположени са в долната част на коремната кухина. |
|||
== Основна Функция == |
|||
== kak da E***em jena == |
|||
Основната функция на женската полова система е производството на женските [[гамета|гамети]] - [[яйцеклетка|яйцеклетките]]. След това женският индивид: |
|||
* |
|||
*отделя яйцеклетките в околната среда, където те се срещат с мъжките [[гамета|гамети]] - [[сперматозоид]]ите и получените от [[оплождане]]то организми се развиват напълно самостоятелно - [[Риби]]; |
|||
*приема мъжките [[гамета|гамети]] за [[оплождане]], след което отделя оплодените яйцеклетки в околната среда, като продължава да се грижи за тях до излюпването на новополучените организми - [[Птици]]; |
|||
*приема мъжките [[гамета|гамети]] за [[оплождане]], осигурява на новополучения организъм всички необходими условия за [[ембрион]]ално развитие и [[раждане|ражда]] жизнеспособен приплод - [[Бозайници]]. |
|||
== Женски полови органи при човека == |
|||
[[Файл:Scheme_female_reproductive_system-bg.svg|thumb|right|Схематично представяне на вътрешните полови органи при жената.]] |
|||
От физиологична гледна точка се различават следните части: |
|||
# Възпроизвеждаща част (''pars generandi'') - към нея принадлежат яйчниците, които са основната част на половия апарат. Женските полови жлези се наричат [[яйчници]]. Те са два, с овална форма и големина 4 - 5 cm. Когато жената е в полова зрялост, всеки месец в един от яйчниците узрява една [[яйцеклетка]]. Затова жената ражда по едно дете. Възможно е в двата яйчника едновременно да узрее по една яйцеклатка. Тогава се раждат [[двуяйчни близнаци]]. |
|||
# Част за оплождане на яйцето и износване на плода, докато той стане жизненоспособен (''pars gestationis'') - тръбите, в които става оплождането на яйцето и [[сперматозоид]]а, и матката, където се поселява и развива оплоденото яйце. Матката е кух орган с форма на круша. Изградена е главно от мускулна тъкан. В нея се развива [[зародиш]]ът. Част от вътрешната ѝ повърхност участва в образуването на [[плацента]]та. Плацента се образува само когато жената е бременна. Чрез нея се осъществява връзката между майчиния организъм и [[зародиш]]а. Изграждането ѝ започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец. Ако тя не се образува правилно, детето може да се роди с увреждания. [[Плацента]]та се свързва със зародиша чрез пъпната връв. Пъпната връв е сноп от [[кръвоносни съдове]], които свързват големия кръг на кръвообращение на майката и кръвообращението на [[зародиш]]а. Чрез плацентата зародишът получава [[кислород]] и хранителни вещества и изхвърля [[въглероден диоксид]] и [[урея]] с помощта на майчиния организъм. |
|||
# Част за полови сношения - копулация (''pars copulationis'') - влагалището и външните полови органи. |
|||
Някои от половите органи са разположени в празнината на таза, която е част от коремната кухина, а други се намират на тазовото дъно извън тазовата празнина. Според това от антропографска гледна точка се различават: |
|||
# Външни полови органи - гениталиите, разположени извън празнината на таза, пред и под os pubis. |
|||
# Вътрешни полови органи - частта от половия апарат, разположени в празнината на [[таз]]а. Вътрешните полови органи са добре защитени от здравите костни стени и фасциите. |
|||
Границите между външните и вътрешните полови органи е девствената ципа — ([[химен]]ът). |
|||
В най-близко отношение към половия апарат се намират: |
|||
# Пикочопроводните пътища : двата [[уретер]]а, които минават отначало встрани, а после пред матката и разположените отпред [[пикочен мехур]] и [[уретра]]. |
|||
# Правото черво (''rectum''), което е разположено назад от [[матка]]та и [[влагалище]]то. |
|||
Тазовата празнина се ограничава надолу (каудално) посредством мускули и фасции, които образуват така нареченото тазово дъно. Пространството между тазовите кости и разположените в тазовата празнина органи е изпълнена със съединителна и мастна [[тъкан]]. |
|||
==Вижте също== |
==Вижте също== |
Версия от 16:42, 3 октомври 2014
Женската полова система (Шаблон:Lang-la) е съвкупност от анатомични полови органи при животните и човека. Основните органи на женската полова система са женските полови жлези (яйчници) и матката. Разположени са в долната част на коремната кухина.
Основна Функция
Основната функция на женската полова система е производството на женските гамети - яйцеклетките. След това женският индивид:
- отделя яйцеклетките в околната среда, където те се срещат с мъжките гамети - сперматозоидите и получените от оплождането организми се развиват напълно самостоятелно - Риби;
- приема мъжките гамети за оплождане, след което отделя оплодените яйцеклетки в околната среда, като продължава да се грижи за тях до излюпването на новополучените организми - Птици;
- приема мъжките гамети за оплождане, осигурява на новополучения организъм всички необходими условия за ембрионално развитие и ражда жизнеспособен приплод - Бозайници.
Женски полови органи при човека
От физиологична гледна точка се различават следните части:
- Възпроизвеждаща част (pars generandi) - към нея принадлежат яйчниците, които са основната част на половия апарат. Женските полови жлези се наричат яйчници. Те са два, с овална форма и големина 4 - 5 cm. Когато жената е в полова зрялост, всеки месец в един от яйчниците узрява една яйцеклетка. Затова жената ражда по едно дете. Възможно е в двата яйчника едновременно да узрее по една яйцеклатка. Тогава се раждат двуяйчни близнаци.
- Част за оплождане на яйцето и износване на плода, докато той стане жизненоспособен (pars gestationis) - тръбите, в които става оплождането на яйцето и сперматозоида, и матката, където се поселява и развива оплоденото яйце. Матката е кух орган с форма на круша. Изградена е главно от мускулна тъкан. В нея се развива зародишът. Част от вътрешната ѝ повърхност участва в образуването на плацентата. Плацента се образува само когато жената е бременна. Чрез нея се осъществява връзката между майчиния организъм и зародиша. Изграждането ѝ започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец. Ако тя не се образува правилно, детето може да се роди с увреждания. Плацентата се свързва със зародиша чрез пъпната връв. Пъпната връв е сноп от кръвоносни съдове, които свързват големия кръг на кръвообращение на майката и кръвообращението на зародиша. Чрез плацентата зародишът получава кислород и хранителни вещества и изхвърля въглероден диоксид и урея с помощта на майчиния организъм.
- Част за полови сношения - копулация (pars copulationis) - влагалището и външните полови органи.
Някои от половите органи са разположени в празнината на таза, която е част от коремната кухина, а други се намират на тазовото дъно извън тазовата празнина. Според това от антропографска гледна точка се различават:
- Външни полови органи - гениталиите, разположени извън празнината на таза, пред и под os pubis.
- Вътрешни полови органи - частта от половия апарат, разположени в празнината на таза. Вътрешните полови органи са добре защитени от здравите костни стени и фасциите.
Границите между външните и вътрешните полови органи е девствената ципа — (хименът).
В най-близко отношение към половия апарат се намират:
- Пикочопроводните пътища : двата уретера, които минават отначало встрани, а после пред матката и разположените отпред пикочен мехур и уретра.
- Правото черво (rectum), което е разположено назад от матката и влагалището.
Тазовата празнина се ограничава надолу (каудално) посредством мускули и фасции, които образуват така нареченото тазово дъно. Пространството между тазовите кости и разположените в тазовата празнина органи е изпълнена със съединителна и мастна тъкан.
Вижте също
|