Тире: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
допълване |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{пунктуационни знаци|–}} |
{{пунктуационни знаци|–}} |
||
'''Тирето''' (дългата чертица) е пунктуационен знак за по-силно синтактично отделяне на словосъчетания и изречения в сравнение със [[Запетая|запетаята]]. Често тире погрешно се нарича късото тире – [[дефис]]ът. Знакът за тире е „–“. От двете му страни (или след него, когато бележи пряка реч) винаги се оставя празно място (интервал, шпация). |
'''Тирето''' (дългата чертица) е пунктуационен знак за по-силно синтактично отделяне на словосъчетания и изречения в сравнение със [[Запетая|запетаята]]. Често тире погрешно се нарича късото тире – [[дефис]]ът. Знакът за тире е „–“ или „—“. От двете му страни (или след него, когато бележи пряка реч) винаги се оставя празно място (интервал, спейс, шпация). |
||
Съгласно българската граматика в нашия правопис има само две тирета – късият дефис (свързващо тиренце, което винаги се пише без спейсове от двете му страни) и същинското (разделително) тире. Доскоро обичайната практика беше тирето да е със средна дължина<ref> Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, "Атлантис КЛ"</ref> („–“, n-dash по английската терминология или „ен-тире“). Схемата ''„интервал, ен-тире, интервал“'' освен у нас, е преобладаващ стил и в германската и френска типографии<ref name=en.wikipedia.org/wiki/Dash> [https://en.wikipedia.org/wiki/Dash Статия за тирето в Wikipedia]</ref>. Чрез IT-технологиите обаче у нас навлезе и едно по-дълго тире ("—", m-dash). Функцията му е същата като на обичайното тире, но то изглежда по-дълго със задължителните за българския правопис спейсове от двете му страни (в английската типография m-dash обикновено е без спейсове)<ref name=en.wikipedia.org/wiki/Dash/>. Въпреки това напоследък то се използва много често и в български текстове. |
|||
== Правила == |
== Правила == |
||
* Тире се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части (при изброяване). Например: ''Ще се подготвя добре за изпита – ще прочета граматиката, помощните тетрадки и дори четивото за любопитни.'' |
* Тире се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части (при изброяване). Например: ''Ще се подготвя добре за изпита – ще прочета граматиката, помощните тетрадки и дори четивото за любопитни.'' |
||
Ред 12: | Ред 13: | ||
* С тире се свързват цифри при означаване на приблизителност или последователност на величини. Например: ''Жълтъкът съдържа 15–16% белтъчини. • Необходими са 5–6–10 опита за получаване на верен резултат.'' Само в този случай тирето ''не се'' огражда с интервали. |
* С тире се свързват цифри при означаване на приблизителност или последователност на величини. Например: ''Жълтъкът съдържа 15–16% белтъчини. • Необходими са 5–6–10 опита за получаване на верен резултат.'' Само в този случай тирето ''не се'' огражда с интервали. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
* Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, "Атлантис КЛ" |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Запетая]] |
* [[Запетая]] |
Версия от 14:42, 31 октомври 2014
–
|
---|
апостроф ( ’ или ' ) |
Разделяне на думи |
интервали ( ) ( ) ( ) |
Обща типография |
амперсанд ( & ) |
Тирето (дългата чертица) е пунктуационен знак за по-силно синтактично отделяне на словосъчетания и изречения в сравнение със запетаята. Често тире погрешно се нарича късото тире – дефисът. Знакът за тире е „–“ или „—“. От двете му страни (или след него, когато бележи пряка реч) винаги се оставя празно място (интервал, спейс, шпация).
Съгласно българската граматика в нашия правопис има само две тирета – късият дефис (свързващо тиренце, което винаги се пише без спейсове от двете му страни) и същинското (разделително) тире. Доскоро обичайната практика беше тирето да е със средна дължина[1] („–“, n-dash по английската терминология или „ен-тире“). Схемата „интервал, ен-тире, интервал“ освен у нас, е преобладаващ стил и в германската и френска типографии[2]. Чрез IT-технологиите обаче у нас навлезе и едно по-дълго тире ("—", m-dash). Функцията му е същата като на обичайното тире, но то изглежда по-дълго със задължителните за българския правопис спейсове от двете му страни (в английската типография m-dash обикновено е без спейсове)[2]. Въпреки това напоследък то се използва много често и в български текстове.
Правила
- Тире се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части (при изброяване). Например: Ще се подготвя добре за изпита – ще прочета граматиката, помощните тетрадки и дори четивото за любопитни.
- Тире се поставя между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. Например: Прибрах се рано – утре ми предстоеше изпит.
- Тире се поставя между две изречения, при което второто се присъединява или противопоставя на първото. Например: Трябва да се подготвиш – дори и да те мързи.
- С тирета се отделят обособени и вметнати части. Например: Той – никой не подозираше какво ще стане – изведнъж се ядоса. • Ръцете му – големи и силни – нежно я прегърнаха.
- Тире се поставя в елиптични (непълни) изречения на мястото на изпуснатата част. Например: Иван обича математиката, Боян – не.
- С тире се означава пряката реч.
- При означаване на период от време се пише тире, като от двете му страни се оставят интервали (шпации). Например: Атанас Христов Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978) е сред най-видните български поети и преводачи на миналия век. • Над 70 милиона войници, от които 60 милиона европейци, са мобилизирани в Първата световна война (1914 – 1918).
- С тире се свързват цифри при означаване на приблизителност или последователност на величини. Например: Жълтъкът съдържа 15–16% белтъчини. • Необходими са 5–6–10 опита за получаване на верен резултат. Само в този случай тирето не се огражда с интервали.
Източници
- ↑ Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, "Атлантис КЛ"
- ↑ а б Статия за тирето в Wikipedia