Стара Рашка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
кат. |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
* {{sr икона}} [http://www.stararaska.org/srp/index.php Стара Рашка] |
* {{sr икона}} [http://www.stararaska.org/srp/index.php Стара Рашка] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Ужички край]] |
||
[[Категория:Средновековни сръбски земи]] |
Версия от 11:29, 1 декември 2014
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.
Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия. Областта е припоена към българо-византийското поибрие в годините 1162-1166.
Обхват
Областта заема територии от четири сегашни сръбски общини Нови пазар, Тутин, Сиеница, намиращи се по поречието на река Рашка, горното течение на Ибър и района на Сиеница.
История
Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка присъединена или пришита към областта Дендра и влязла в състава на еклектичната до дежевското споразумение средновековната държава на Неманичите, известна още ѝ като Рашка. След като Стефан Неманя разбива на Косово поле силите на брат му Тихомир, през 1170 г. той заема ѝ неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под името Стара Рашка. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по Поибрието. След победата на Косово поле, Неманя става владетел на преотстъпената от Мануил I Комнин на Деса област Дендра. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. западни български земи.
В западния край на областта е локализирана Достиника - първото общосръбско средище и център на сръбските земи през ранното средновековие по време на Властимировичите. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира старобългарската, а по-сетне византийска погранична крепост Рас. В Дежево, северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. [1]
Значение
По време на османското робство областта е обозначавана от австро-унгарската историография ѝ като Санджак. Тя с Новопазарския санджак, ѝ като обособена част от османската административна единица, придобива огромно геполитическо значение по време на т.нар. Източна криза в края на 19 век.