Димитър Карастоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Ред 3: Ред 3:
| портрет =
| портрет =
| описание = български фотограф
| описание = български фотограф
| роден-дата = [[1856]]
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1919]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-години = 63
| още =
| още =
}}
}}

Версия от 13:58, 13 февруари 2015

Димитър Карастоянов
български фотограф
Роден
1856 г.
Починал
1919 г. (63 г.)
Семейство
БащаАнастас Карастоянов
Братя/сестриИван Карастоянов
ДецаБончо Карастоянов
Божидар Карастоянов
Димитър Карастоянов в Общомедия

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Биография

Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.

По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.

Източници

  1. Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.