Димитър Карастоянов: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = български фотограф |
| описание = български фотограф |
||
| роден-дата = [[1856]] |
|||
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[1919]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
| починал-години = 63 |
|||
| още = |
| още = |
||
}} |
}} |
Версия от 13:58, 13 февруари 2015
Димитър Карастоянов | |
български фотограф | |
Роден |
1856 г.
|
---|---|
Починал | 1919 г.
|
Семейство | |
Баща | Анастас Карастоянов |
Братя/сестри | Иван Карастоянов |
Деца | Бончо Карастоянов Божидар Карастоянов |
Димитър Карастоянов в Общомедия |
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Биография
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.
Източници
- ↑ Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.