Иван Дуйчев: Разлика между версии

Иван Дуйчев
	Иван Дуйчев
български историк, медиевист
Роден	1 май 1907 г. София, България
Починал	24 април 1986 г. (78 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Награди	Хердерова награда (1974)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:03, 1 март 2015

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.

Биография

Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.

Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.

По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на Костур полковник Алдо Вениери и италианския военен комендант на града старши лейтенант Джовани Равали. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян Бояджиев, който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт^[1], като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на Велико Търново.

От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.

През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.

След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.

Библиография

Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура. Издателство Отечество, 1985.

Други

В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980), издадена под името на Людмила Живкова^[2]
Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).

Източници

Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.

↑ в-к. Македония, брой 10, 10 март 1999г, Двете смърти на академик Иван Дуйчев; той е почти единствен, заедно с генерал лейтенант Иван Маринов, от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт
↑ вж. Николай Василев интервю (2010); Вагалинска И., Мемоари с часовников механизъм (сп. Тема);

Външни препратки

Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
И. Дуйчев, Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
И. Дуйчев, Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)

[1] в-к. Македония, брой 10, 10 март 1999г, Двете смърти на академик Иван Дуйчев; той е почти единствен, заедно с генерал лейтенант Иван Маринов, от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт

[2] вж. Николай Василев интервю (2010); Вагалинска И., Мемоари с часовников механизъм (сп. Тема);

[1]

[2]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
-По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт (и е почти единственият заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]] от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт), а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
+По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане". След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония в българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България", каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref> в-к. ''Македония'', брой 10, 10 март 1999г, ''Двете смърти на академик Иван Дуйчев''; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
 От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.
-След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата в която живее е превърната в изследователски център.
+След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 == Други ==
+* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>вж. [[Николай Василев]] [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 интервю (2010)];  Вагалинска  И.,
-Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
+[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 ''Мемоари с часовников механизъм''] (сп. Тема); </ref>
+* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
 ==Източници==
@@ Ред 43: / Ред 45: @@
 * Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
 * Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19.
-*в-к Македония брой 10 , 10 март 1999г Двете смърти на академик Иван Дуйчев
+<references/>
 == Външни препратки ==