Кормянско

Кормянско
Кормянско 43.057424, 25.035596 Кормянско
Общи данни
Население	733 души (15 март 2024 г.) 29,5 души/km²
Землище	24,858 km²
Надм. височина	233 m
Пощ. код	5433
Тел. код	06733
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	38652
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Кормянско Момчил Спиров (независим)

Кормянско е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово. На 2 километра от него тече река Росица, където може да се практикува риболов.

География

Село Кормянско е разположено в северозападната част на Севлиевската котловина, на 6 км от Севлиево по стария път за Ловеч. Намира се на южния склон на хълм и затова има леко амфитеатрално разположение. Близо до селото протича река Росица, която прави S-образни криволичения в местността Вововица.

История

Основното училище „Отец Паисий“ беше закрито по време на реформата в образованието и сега децата от начален курс от селото пътуват или до съседното село Петко Славейков, или до Севлиево. За гимназистите класове най-близките училища са в Севлиево.

Редовни събития

Съгласно традициите, съборът на селото се провежда в деня на храмовия празник, Димитровден. Допреди двадесетина-тридесет години съборът беше повод за среща на родове, приятели и близки, но с течение на времето значението му като общоселско социално събитие значително намаля.

Религии

Преобладаващото вероизповедание в селото е източното православие. Селото спада към Севлиевска духовна околия, която от своя страна принадлежи към Великотърновската епархия.

По време на османското владичество селото е било турско и в него е имало две джамии. Днес в Кормянско има една черква – „Св. Димитър“. Храмът е действащ и в селото идва свещеник от Батошевския мъжки манастир.

Решението да се издигне православен храм било взето още през 1883 г. През 1884 г. селяните с доброволен труд докарали необходимите материали за строежа. Понеже в селото нямало каменоделци, каменните стълбове за вътрешността били докарани от с. Радювене, Ловешко. Строежът започнал на следващата 1885 година. Строител бил Уста Павел Колев от Тревненско. Храмът бил завършен през 1888 г.

Изографисването било дело на зографа Наум Илиев, българин от Македония, от с. Селце, Мала река.

Вероятно майстор Павел Колев е бил автор и на иконостаса, тъй като има сведения, че той е правел и семпли струговани иконостаси. Що се отнася до царските двери и венчилката, по стилови особености те определено са били дело на тревненски майстори, макар и да няма данни кой точно е техният автор. След Освобождението е било практика зимно време, когато не са на гурбет, тревненските майстори да изработват типови царски двери, венчилки и амвони, по размерите на които след това след това били правени иконостасите. Тъй като средствата на хората от селата в региона били ограничени и не могли да си позволят изработването на цели резбовани иконостаси, те си купували само тези вече готови елементи и спрямо тях довършвали украсата на храмовете си.

Църквата в с. Кормянско е трикорабна, кръстокуполна, едноапсидна, без притвор, изградена от дялан камък, фугирана, с камбанария. Апсидата и рамената на трансепта са леко издадени от корпуса на сградата. Куполът е със заострен връх и лежи върху барабан, осветяван от осем прозореца. Покривната конструкция от четирите страни на сградата има кобилична форма – над входа, над апсидата и над двете рамена на трансепта. Макар и строен след Освобождението, архитектурата на храма е късновъзрожденска. Късновъзрожденски са и иконите, венчилката и тронът.

Църквата е богато осветена както от прозорците под купола, така и от тези отстрани на сградата. Емпорията е осветена от два по-малки прозореца, разположени над големите прозорци на входа и от два странични – по един от всяка страна на сградата. Белият цвят на стените придава допълнително усещане за светлина и простор. От емпорията по стълба се стига до камбанарията.

Както е обичайно, над входа има изображение на патронния светец. Той държи копие в лявата и кръст в дясната ръка. Отвън входът се охранява от два ангела – по един от всяка страна. Този отляво върху кърпа в ръцете си държи съд, в който са поставени уредите на мъченията на Христос – копие и пръчка с гъба, а другият отдясно, отново върху кърпа, държи кръст. Пространството над главите им до възпоменателния надпис е запълнено с флорални мотиви в сини тонове, които отлично изпъкват на слъчневожълтия фон. В основата на големите мотиви има по-малки, трилистни, в тухлено червено. И големите, и по-малките мотиви не представят реални растения.

Над ангелите на входа на черквата стои следният възпоменателен надпис: „Сей божественъ храмъ святаго великомучерника Димитрия съградися в лето Христово 1888. С. Кормянско”.

Отвътре храмът е измазан и варосан в бяло, но не е изписан. Иконостасът е късновъзрожденски, триделен, като страничните крила са леко издадени под ъгъл напред, към вътрешността на храма.

Върху много от иконите и утварите се четат дарствени надписи с имената на хора от селото, с чиито средства са изрисувани или изработени някои от елементите от украсата на храма.

Поради ограничените финансови възможности на местните жители пространствата между отделните икони и регистрите не са изпълнени както е обичайно с дърворезба, а са дъсчени, оцветени в бледосиво и имитиращи мрамор.

За съжаление, царските двери бяха откраднати преди няколко години. На тяхно място днес са поставени нови двери, различни по стил от останалата част на иконостаса. Те също са таблични и без дърворезба, но са боядисани в кафяво и изглеждат не на място на фона на бледосивата, имитираща мрамор олтарна преграда. Както е традиционно, върху дверите е изобразена сцената Благовещение, а под нея са образите на св. Григорий и св. Василий. Най-отгоре в медальони виждаме светите пророци Соломон и Давид със свитъци в ръце.