Стоян Георгиев (Дабиля): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Стоян Георгиев|Стоян Георгиев}}
{{към пояснение|Стоян Георгиев|Стоян Георгиев}}
{{Личност
{{Биография инфо|
име= Стоян Георгиев
| име = Стоян Георгиев
| име-оригинал =
| портрет= Stoyan Georgiev Dabile IMARO.jpg
| категория = учител
| px = 240
| описание=български революционер
| описание = български революционер
| портрет = Stoyan Georgiev Dabile IMARO.jpg
| роден-място= [[Дабиля]], [[Османска империя]]
| портрет-описание =
| починал-място=[[Старо Конярево|Конярево]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Дабиля]], [[Османска империя]]
| още=
| починал-място = [[Старо Конярево|Конярево]], [[Османска империя]]
{{Депутат-България|17о=1}}
| вложки = {{Личност/Учител
| предмет =
| образование =
| работил-в =
| ученици =
| публикации =
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = учител
| партия =
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|17о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
}}



Версия от 09:10, 19 май 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Георгиев.

Стоян Георгиев
български революционер

Роден
1874 г.
Починал
14 ноември 1914 г. (40 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
XVII ОНС   

Стоян (Танчето) Георгиев е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е в струмишкото село Дабиля в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и Щип. В 1892 година завършва българската гимназия в Солун, а по-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в Белоградчик и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, Муртино, Робово, Варварица, Велюса, Нивичани, Василево, Моноспитово, Ново село, Куклиш, Костурино и Попчево.[1] През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България[2]. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката Герасим Струмишки заради революционната дейност и заедно с Давче Наков е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита[3], която остава неизпълнена.

През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на Струмишката афера.

През 1914 година е избран за народен представител в XVII Народно събрание. Убит е на път за София.[4]

Струмишкият деец на ВМОРО Васил Драгомиров пише за Стоян Георгиев:

Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.[5]

Бележки

  1. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108-109.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  3. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97-99.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
  5. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 213, ISBN 9549514560