Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Революционер === |
|||
Кипров е роден на 1 март 1880 година в [[Свиленград]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]].<ref name="РБЛ 204">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 204 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.<ref name="РБЛ 204"/> |
Кипров е роден на 1 март 1880 година в [[Свиленград]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]].<ref name="РБЛ 204">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 204 |url= |accessdate=}}</ref> Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.<ref name="РБЛ 204"/> |
||
| Ред 22: | Ред 23: | ||
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
||
=== Публицист === |
|||
В 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“ (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“. Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/> |
В 1904 година Кипров заедно с [[Александър Божинов]] е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“ (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/><ref name="РБЛ 204"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“, „[[Нов Дневник]]“, „Ден“.<ref name="РБЛ 204"/> Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/> |
||
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в [[Народен театър|Народния театър]] в 1912 година.<ref name="ЕБ"/> |
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в [[Народен театър|Народния театър]] в 1912 година.<ref name="ЕБ"/> В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“.<ref name="РБЛ 204"/> Присъединява се към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа ѝ вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“.<ref name="Елдъров">Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.</ref> През 1911-1913 г. е народен представител.<ref name="ЕБ"/> |
||
| ⚫ | През август 1913 година заедно с [[Димитър Мирчев]], където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на [[Българо-турски революционен комитет]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.<ref name="РБЛ 204"/> |
||
В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“.<ref name="РБЛ 204"/> |
|||
| ⚫ | След войните поддържа [[Александър Стамболийски]] и при управлението на [[Правителство на България (40)|неговото правителство]] е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година е уволнен.<ref name="РБЛ 204"/> От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, т. 3 И-Л, София, 1982, стр. 410.</ref><ref name="РБЛ 204"/> |
||
Присъединява се към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа ѝ вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“.<ref name="Елдъров">Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.</ref> През 1911-1913 г. е народен представител.<ref name="ЕБ"/> |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Творчество == |
|||
| ⚫ | |||
* Из мрака. Пиеса в стихове. 1906; |
|||
* Разкази. 1909 (разширено и преработено издание 1927); |
|||
| ⚫ | |||
* Разкази и приказки. 1909; |
|||
* La vérité sur la Bulgarie. Brene, 1917. |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 12:42, 7 юни 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Кипров.
| Александър Кипров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 декември 1931 г.
|
| Народен представител в: XV ОНС XVI ОНС | |
Александър Димитров с псевдоними Кипров, Антим Чолаков, Делибаш, Мемиш ага, Новов[1], е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Революционер
Кипров е роден на 1 март 1880 година в Свиленград в Османската империя, днес в България.[2] Учи в родния си град, но поради материални затруднения не успява да завърши средно образование.[2]
Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети в Ахъчелебийско и Ксантийско.[3] Заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско.[4] По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в Хебибчево, като според Христо Караманджуков:
| „ | ...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.[5] | “ |
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от Янаки Гочев.[6] В 1902 година Кипров взема участие в Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и в същата година води чета в Свиленградско, в която е четник с името Кара Ташо.[7] Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – Одрин в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
Публицист
В 1904 година Кипров заедно с Александър Божинов е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“ (1904 - 1909).[8][2] В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.[9] Участва в редактирането на вестник „Реч“ (1908 - 1913) и пише в „Дневник“, „Нов Дневник“, „Ден“.[2] Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.[8]
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в Народния театър в 1912 година.[8] В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“.[2] Присъединява се към Прогресивно-либералната партия и работи в органа ѝ вестник „България“.[10] През 1911-1913 г. е народен представител.[8]
През август 1913 година заедно с Димитър Мирчев, където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.[11] През Първата световна война е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.[2]
След войните поддържа Александър Стамболийски и при управлението на неговото правителство е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). След Деветоюнския преврат в 1923 година е уволнен.[2] От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.[8][2]
Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.[12]
Творчество
- Из мрака. Пиеса в стихове. 1906;
- Разкази. 1909 (разширено и преработено издание 1927);
- Разкази и приказки. 1909;
- La vérité sur la Bulgarie. Brene, 1917.
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 7, 9, 33, 64, 72
- ↑ а б в г д е ж з Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 204.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 51.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
- ↑ а б в г д Енциклопедия България, т. 3 И-Л, София, 1982, стр. 410.
- ↑ Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.
