Симеон Петров: Разлика между версии
м факт дата |
м майор |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
==== Франция ==== |
==== Франция ==== |
||
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
||
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на [[Франция]]. |
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на [[Франция]]. |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
==== Балканска война ==== |
==== Балканска война ==== |
||
В началото на [[Балканската война]] България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан |
В началото на [[Балканската война]] България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов. |
||
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в [[Шуменски маневри|Шуменските маневри]], които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. |
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в [[Шуменски маневри|Шуменските маневри]], които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. |
||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
=== Между световните войни === |
=== Между световните войни === |
||
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. |
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. |
||
=== След Втората световна война === |
=== След Втората световна война === |
||
| Ред 62: | Ред 62: | ||
Умира през [[1950]] г. в София. |
Умира през [[1950]] г. в София. |
||
==Източници== |
== Източници == |
||
{{commons|Category:Simeon Petrov}} |
{{commons|Category:Simeon Petrov}} |
||
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г. |
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г. |
||
| Ред 72: | Ред 72: | ||
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] |
||
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] |
||
[[Категория:Български |
[[Категория:Български майори]] |
||
[[Категория:Български предприемачи]] |
[[Категория:Български предприемачи]] |
||
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
[[Категория:Пионери в авиацията]] |
||
Версия от 09:55, 5 септември 2015
| Симеон Петров | |
| авиатор | |
 | |
| Роден | Симеон Константинов Петров
1 септември 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Симеон Петров в Общомедия | |
Симеон Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
Биография
Произход и образование
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.
Военна кариера
Служи в 4-ти артилерийски полк в София.
Франция
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
Първа световна война
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция[източник? (Поискан преди 3176 дни)]. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
Между световните войни
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
След Втората световна война
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира през 1950 г. в София.
Източници
- Бориславов, Иван. Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
- Петков, Иван. Страници в небето. // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
- Асоциация на авиационните инженери. История на българската авиация // Посетен на 3 февруари 2010 г.