Ваня Петкова: Разлика между версии
м Шаблон:Др → Шаблон:Дата на раждане |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| наставка = а |
| наставка = а |
||
| дата на раждане = {{ |
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1944|07|10|1}} |
||
| място на раждане = [[София]], [[България]] |
| място на раждане = [[София]], [[България]] |
||
| дата на смърт = {{дсг|2009|04|26|1944|07|10|1}} |
| дата на смърт = {{дсг|2009|04|26|1944|07|10|1}} |
Версия от 18:30, 22 септември 2015
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | 10 юли 1944 г. |
---|---|
Починала | 26 април 2009 г. (на 64 г.) |
Националност | България |
Жанр | стихотворение |
Награди | „Георги Джагаров“ (2005) |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Биография
Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Библиография
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 – „Солени ветрове“,
- 1967 – „Куршуми в пясъка“,
- 1967 – „Привличане“,
- 1967 – „Грешница“,
- 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
- 1970 – „Предсказание“,
- 1972 – „Черната гълъбица“,
- 1973 – „Кестенова любов“,
- 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
- 1976 – „Обратна река“,
- 1979 – „Обет за мълчание“,
- 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
- 1980 – „Синята книга“,
- 1981 – „Триптих“,
- 1984 – „Гръм“,
- 1984 – „Цигански романс“,
- 1988 – „Земетресение“,
- 1989 – „Прощаване“,
- 2005 – „Страсти“, ISBN 95489548023
- 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
- 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
- 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 – „Златната ябълка“ - последен превод от украински, любовна лирика.
- 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. „Арменска песен“ се появи в двуезично издание с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
- 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[2] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Посмъртно признание
Една от основните забележителности на село Езерово (Област Пловдив) в Родопите е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата - Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език,която има голям принос в културния живот на селото и в региона.
Източници
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
- ↑ „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.
Външни препратки
- Ваня Петкова в Литературен свят
- „Арменска песен“ на Ваня Петкова, сп. „Европа 2001“, кн. 2, 2013
- Елена Борисова (НБУ), „Грешната песен на Ваня Петкова“, Littera et lingua, Есен 2010