Динково: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране}} |
https://www.facebook.com/Dinkovo<nowiki/>{{обработка|форматиране}} |
||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с). |
Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с). |
||
След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов - Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов — секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: «Да живее комунизма», след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението. |
След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов - Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов — секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: «Да живее комунизма», след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението. |
||
https://www.facebook.com/Dinkovo |
|||
{{Община Ружинци}} |
{{Община Ружинци}} |
||
{{Мъниче селища в България}} |
{{Мъниче селища в България}} |
||
Версия от 17:44, 23 октомври 2015
https://www.facebook.com/Dinkovo
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Динково | |
  Динково  Динково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 83 души[1] (15 март 2024 г.) 8,14 души/km² |
| Землище | 10,312 km² |
| Надм. височина | 101 m |
| Пощ. код | 3921 |
| Тел. код | 09323 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 21193 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Ружинци Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
Дѝнково е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, Област Видин.
География
Село Динково е разположено на река Лом, на 19 km североизточно от Ружинци и на 20 km югозападно от град Лом. То е най-източната точка на Област Видин.
Други
Динково. До 1881 г. – Хасанова махала. До 1950 г. – Борисово. Училището е основано 1914 г. — в с.Динково.
Външни препратки
Господин Иванов Райков (Динко) ГОСПОДИН ИВАНОВ РАЙКОВ /ДИНКО/ /Роден на 7. III. 1899 г. — убит през ноември 1924 г./ Роден е на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с). След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участвува дейно в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов - Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия. През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов — секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Господин Иванов и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица. Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: «Да живее комунизма», след което и двамата се самоубиват. Фашистите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.
https://www.facebook.com/Dinkovo
| |||||