Симеон Петров: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м портал |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г. |
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г. |
||
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }} |
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }} |
||
{{Портал Военна история на България}} |
|||
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
Версия от 22:20, 2 ноември 2015
Симеон Петров | |
авиатор | |
Роден | Симеон Константинов Петров
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Национален военен университет |
Симеон Петров в Общомедия |
Симеон Константинов Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
Биография
Произход и образование
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.
Военна кариера
- Служи в 4-ти артилерийски полк в София.
- Първи планински артилерийски полк.
Франция
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
Първа световна война
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
Между световните войни
През 1919 г. майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
След Втората световна война
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира през 1950 г. в София.
Военни звания
- Подпоручик (15 август 1907)
- Поручик (4 септември 1910)
- Капитан (1 ноември 1913)
- Майор (1 януари 1918)
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Бориславов, Иван. Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
- Петков, Иван. Страници в небето. // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
- Асоциация на авиационните инженери. История на българската авиация // Посетен на 3 февруари 2010 г.