Смирна (растение): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
|image_caption = ''Commiphora myrrha''
|image_caption = ''Commiphora myrrha''
|regnum = [[Plantae]]
|regnum = [[Plantae]]
| regnum-bg = [[Растения]]
|unranked_divisio = [[Angiosperms]]
|unranked_divisio = [[Angiosperms]]
|unranked_divisio-bg = [[Покритосеменни]]
|unranked_classis = [[Eudicots]]
|unranked_classis = [[Eudicots]]
|unranked_classis-bg = [[Еудикоти]]
|unranked_ordo = [[Rosids]]
|unranked_ordo = [[Rosids]]
|unranked_ordo-bg = [[Розиди]]
|ordo = [[Sapindales]]
|ordo = [[Sapindales]]
|familia = [[Burseraceae]]
|familia = [[Burseraceae]]
|familia-bg = [[Бурсерови]]
|genus = ''[[Commiphora]]''
|genus = ''[[Commiphora]]''
|species = '''''C. myrrha'''''
|species = '''''Commiphora myrrha'''''
|binomial = ''Commiphora myrrha''
|binomial = ''Commiphora myrrha''
|binomial_authority = (Nees) Engl.
|binomial_authority = (Nees) Engl.
Ред 22: Ред 27:


== Етимология ==
== Етимология ==
Произхода на думата "myrrh" („смирна“) произлиза от [[арменски|арамейското]] ܡܪܝܪܐ (murr) и [[арабски|арабското]] مر (mur), което означава „горчиво“. В [[гръцки]]я език, свързаната дума μύρον (mýron) става общ термин за парфюм.
Произхода на думата „myrrh“ („смирна“) произлиза от [[арменски|арамейското]] ܡܪܝܪܐ (murr) и [[арабски|арабското]] مر (mur), което означава „горчиво“. В [[гръцки]]я език, свързаната дума μύρον (mýron) става общ термин за парфюм.


В българския език производни думи са "миро&#768;" (светено масло) и „[[миропомазване]]“. Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки (обикновено между 20 и 57 на брой, без да е строго определен вида или броят им), което се вари при специален и сложен богослужебен ред. Миропомазването е едно от седемте тайнства на православната Църква<ref>[http://margaritta.dir.bg/2noemvri/02miropomazvane.htm Миро&#768; и миропомазване]</ref>.
В българския език производни думи са „миро&#768; (светено масло) и „[[миропомазване]]“. Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки (обикновено между 20 и 57 на брой, без да е строго определен вида или броят им), което се вари при специален и сложен богослужебен ред. Миропомазването е едно от седемте тайнства на православната Църква<ref>[http://margaritta.dir.bg/2noemvri/02miropomazvane.htm Миро&#768; и миропомазване]</ref>.


== Приложение ==
== Приложение ==
От древността смолата от смирна се ползва като [[парфюм]], [[тамян]] и в [[медицина]]та. От смирната се добива [[мирово масло]], което има терапевтично приложение. През 5 век пр.н.е. Херодот отбелязва, че смирната била използвана от египтяните за балсамиране<ref>[http://nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&view=article&id=2108:smirna-myrrh&catid=37:bilkolechenie&Itemid=100017 Приложение]</ref>. Египетските жени изгаряли смирна, за да изчистят домовете си от бълхи. В Древен Египет са използвали благовонната смес кифа, чиито състав включвал вино, мед и смоли, сред които смирна. Наречена "мо яо" в Китай, смирната била използвана за лекуване на рани поне от времето на династията Танг.
От древността смолата от смирна се ползва като [[парфюм]], [[тамян]] и в [[медицина]]та. От смирната се добива [[мирово масло]], което има терапевтично приложение. През 5 век пр.н.е. Херодот отбелязва, че смирната била използвана от египтяните за балсамиране<ref>[http://nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&view=article&id=2108:smirna-myrrh&catid=37:bilkolechenie&Itemid=100017 Приложение]</ref>. Египетските жени изгаряли смирна, за да изчистят домовете си от бълхи. В Древен Египет са използвали благовонната смес кифа, чиито състав включвал вино, мед и смоли, сред които смирна. Наречена „мо яо“ в Китай, смирната била използвана за лекуване на рани поне от времето на династията Танг.


== Гръцка митология ==
== Гръцка митология ==
Ред 36: Ред 41:
Смирната се споменава многократно в Стария завет на [[Библия]]та като рядък [[парфюм]] с упойващи качества<ref>[http://biblia.bg/result.php?sw=%F1%EC%E8%F0%ED%E0&type=1&tr_search=1 Споменаване в Библията]</ref>. Смирната е един от трита дара на [[тримата влъхви]], представени на детето Христос, според Евангелието на Матей. Според Евангелието на Марк, на Исус е било предложено вино и смирна, преди разпятието.
Смирната се споменава многократно в Стария завет на [[Библия]]та като рядък [[парфюм]] с упойващи качества<ref>[http://biblia.bg/result.php?sw=%F1%EC%E8%F0%ED%E0&type=1&tr_search=1 Споменаване в Библията]</ref>. Смирната е един от трита дара на [[тримата влъхви]], представени на детето Христос, според Евангелието на Матей. Според Евангелието на Марк, на Исус е било предложено вино и смирна, преди разпятието.


Смирната е една от съставките ползвана при кадилния олтар (''ketoret'') - посветения тамян използван в [[Соломонов храм|Първия]] и [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] в [[Ерусалим]], както е описано в Библията на иврит и [[Талмуда]].
Смирната е една от съставките ползвана при кадилния олтар (''ketoret'') – посветения тамян използван в [[Соломонов храм|Първия]] и [[Втори йерусалимски храм|Втория храм]] в [[Ерусалим]], както е описано в Библията на иврит и [[Талмуда]].


== Галерия ==
== Галерия ==

Версия от 07:57, 13 декември 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на смирна.

Commiphora myrrha
Commiphora myrrha
Commiphora myrrha
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Бурсерови (Burseraceae)
род:Комифора (Commiphora)
вид:C. myrrha
Научно наименование
Engl., 1883
Синоними
  • Commiphora molmol Tschirch
Commiphora myrrha в Общомедия
[ редактиране ]

Смирна (Commiphora myrrha, Commiphora molmol), е дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae). От сокът му се получава смола с приятен аромат. Дървото е с произход от Арабския полуостров (Оман, Йемен) и Африка (Джибути, Етиопия, Сомалия, Североизточна Кения).

Описание

Смирната достига до 5 m височина[1]. Има мека кора и несвързани клонове, малко листа и малки бели цветчета. Обитава между 250 и 1300 m надморска височина с годишни валежи между 23 и 30 cm. Вирее предимно във варовикови почви.

Етимология

Произхода на думата „myrrh“ („смирна“) произлиза от арамейското ܡܪܝܪܐ (murr) и арабското مر (mur), което означава „горчиво“. В гръцкия език, свързаната дума μύρον (mýron) става общ термин за парфюм.

В българския език производни думи са „миро̀“ (светено масло) и „миропомазване“. Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки (обикновено между 20 и 57 на брой, без да е строго определен вида или броят им), което се вари при специален и сложен богослужебен ред. Миропомазването е едно от седемте тайнства на православната Църква[2].

Приложение

От древността смолата от смирна се ползва като парфюм, тамян и в медицината. От смирната се добива мирово масло, което има терапевтично приложение. През 5 век пр.н.е. Херодот отбелязва, че смирната била използвана от египтяните за балсамиране[3]. Египетските жени изгаряли смирна, за да изчистят домовете си от бълхи. В Древен Египет са използвали благовонната смес кифа, чиито състав включвал вино, мед и смоли, сред които смирна. Наречена „мо яо“ в Китай, смирната била използвана за лекуване на рани поне от времето на династията Танг.

Гръцка митология

Нимфи държат новородения Адонис до дърво от смирна олицетворяващо майка му Смирна

Според предание Адонис е роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Смирна (Мира), заради което била наказана да се превърне в смирна (миртово дърво).

Споменаване в Библията

Смирната се споменава многократно в Стария завет на Библията като рядък парфюм с упойващи качества[4]. Смирната е един от трита дара на тримата влъхви, представени на детето Христос, според Евангелието на Матей. Според Евангелието на Марк, на Исус е било предложено вино и смирна, преди разпятието.

Смирната е една от съставките ползвана при кадилния олтар (ketoret) – посветения тамян използван в Първия и Втория храм в Ерусалим, както е описано в Библията на иврит и Талмуда.

Галерия

Източници