Далибор Брозович: Разлика между версии

Далибор Брозович
	Далибор Брозович
хърватски езиковед
Роден	28 юли 1927 г. Сараево, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	19 юни 2009 г. (81 г.) Загреб, Република Хърватия
Научна дейност
Област	Лингвистика
Работил в	Люблянски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:20, 20 май 2016

Далибор Брозович (Шаблон:Lang-hr) е хърватски езиковед, славист и диалектолог.

Завършва Загребския университет, от 1957 година е доктор на науките.

Работи в научни центрове в Югославия - Любляна, Задар, Пула, Дубровник, Сараево, и в чужбина - щата Мичиган, САЩ и гр. Регенсбург, Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. - и на Европейската академия.

В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на Хърватския демократичен съюз, а по-сетне е заместник-председател на президентството на Република Хърватия (1990) и член на хърватския парламент (1992 - 1995).

В периода 1991-2001 год. е начело с Мирослав Кърлежа на Института по лексикография. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“.

От 1986 г. Брозович е почетен член на Македонска академия на науките и изкуствата, занимаващ се с македонистиката.

Далибор Брозович е сред авторите на Декларацията за статута и името на хърватския език, но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време сърбохърватски език по време на Югославия.

Председател е на Дружеството за българо-хърватско приятелство^[1].

Източници

↑ Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването, стр. 150. millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.

[1] Енчев, Велизар. Аз бях в разузнаването, стр. 150. millenium, ISBN 978-954-515-043-2, 2009, София.

[1]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 | повлиял          = }}
 }}
-'''Далибор Брозович''' ''([[хърватски]]: Dalibor Brozović)'' е хърватски [[езиковед]], [[славист]] и [[диалектология|диалектолог]].
+'''Далибор Брозович''' ({{lang-hr|Dalibor Brozović}}) е хърватски [[езиковед]], [[славист]] и [[диалектология|диалектолог]].
-Завършва [[Загребски университет|университета в Загреб]], а от [[1957]] година е [[доктор]] на науките. Работи в различни научни центрове на територията на бивша [[Югославия]] - [[Любляна]], [[Задар]], [[Пула]], [[Дубровник]], [[Сараево]], включително в чужбина - [[Мичиган]] и [[Регенсбург]]. От [[1986]] година е редовен член на бившата ''Югославска академия на науките и изкуствата'', а от 1991 и на [[Европейска академия|Европейската академия]].
+Завършва [[Загребски университет|Загребския университет]], от 1957 година е [[доктор на науките]].
-В началото на разпада на бившата югофедерация, Брозович става съпредседател на [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен съюз]], а по-сетне е заместник-председател на президентството на [[Република Хърватия]] (през [[1990]]) и член на хърватския парламент ([[1992]]-[[1995]]). В [[период]]а [[1991]]-[[2001]] е начело с [[Мирослав Кърлежа]] на института по [[лексикография]]. [[Автор]] е на ''Атлас по европейска и славянска диалектология''.
+Работи в научни центрове в [[Югославия]] - [[Любляна]], [[Задар]], [[Пула]], [[Дубровник]], Сараево, и в чужбина - щата [[Мичиган]], САЩ и гр. [[Регенсбург]], Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. - и на [[Европейска академия|Европейската академия]].
-От [[1986]], Брозович е почетен член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонска академия на науките и изкуствата]], занимаващ се с [[Македонистика]]та.
+В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен съюз]], а по-сетне е заместник-председател на президентството на [[Република Хърватия]] (1990) и член на хърватския парламент (1992 - 1995).
-Далибор Брозович е един от авторите на ''Декларацията за статута и името на [[хърватски]]я език'', но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време [[сърбохърватски език]] - по време на [[Югославия|югофедерацията]].
+В периода 1991-2001 год. е начело с [[Мирослав Кърлежа]] на Института по [[лексикография]]. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“.
-Далибор Брозович е председател на ''Дружеството за българо-хърватско приятелство''.<ref>{{cite book |last= Енчев |first= Велизар |authorlink= Велизар Енчев |title= Аз бях в разузнаването, стр. 150 |year= 2009, София |publisher= millenium, ISBN 978-954-515-043-2}}</ref>
+От 1986 г. Брозович е почетен член на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонска академия на науките и изкуствата]], занимаващ се с [[македонистика]]та.
+Далибор Брозович е сред авторите на ''Декларацията за статута и името на [[хърватски]]я език'', но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време [[сърбохърватски език]] по време на Югославия.
+Председател е на Дружеството за българо-хърватско приятелство<ref>{{cite book |last= Енчев |first= Велизар |authorlink= Велизар Енчев |title= Аз бях в разузнаването, стр. 150 |year= 2009, София |publisher= millenium, ISBN 978-954-515-043-2}}</ref>.
 == Източници ==
 <references />
+{{СОРТКАТ:Брозович, Далибор}}
+[[Категория:Вицепрезиденти]]
+[[Категория:Хърватски политици]]
 [[Категория:Хърватски езиковеди]]
-[[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]]
+[[Категория:Академици на МАНИ]]
 [[Категория:Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата]]
+[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]
+[[Категория:Носители на орден „Мадарски конник“]]
 [[Категория:Личности (Загреб)]]
 [[Категория:Личности (Сараево)]]
-[[Категория:Хърватски политици]]
-[[Категория:Вицепрезиденти]]
-[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]]