Вито Волтера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, + 5 категории, + картинка
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име-оригинал =
| име = Вито Волтера
| име-оригинал = Vito Volterra
| категория = математик
| категория = математик
| описание = италиански математик
| описание = италиански математик
Ред 7: Ред 8:
| роден-място = [[Анкона]], {{флагче|the Papal States (pre 1808)}} [[Папска държава]]
| роден-място = [[Анкона]], {{флагче|the Papal States (pre 1808)}} [[Папска държава]]
| починал-място = [[Рим]], {{флагче|Италия}} [[Италия]]
| починал-място = [[Рим]], {{флагче|Италия}} [[Италия]]
| националност =
| националност = {{ITA}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик
| област = [[Математика]]
| област = [[Математика]]
Ред 21: Ред 22:
'''Вито Волтера''' ({{lang-it|Vito Volterra}}) е италиански математик и физик, известен с приносите си към [[математическа биология|математическата биология]] и теорията на интегралните уравнения.
'''Вито Волтера''' ({{lang-it|Vito Volterra}}) е италиански математик и физик, известен с приносите си към [[математическа биология|математическата биология]] и теорията на интегралните уравнения.


== Биография ==
Роден в [[Анкона]], тогава част от [[Папска държава|Папската държава]], в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в [[Пизански университет|Пизанския университет]], където попада под влиянието на [[Енрико Бети]] и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на [[функционал]]ите, което го отвежда към [[Интегрално уравнение|интегралните]] и [[интегро-диференциално уравнение|интегро-диференциалните уравнения]], към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие ''Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения'' (1930).
Роден в [[Анкона]], тогава част от [[Папска държава|Папската държава]], в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в [[Пизански университет|Пизанския университет]], където попада под влиянието на [[Енрико Бети]] и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на [[функционал]]ите, което го отвежда към [[Интегрално уравнение|интегралните]] и [[интегро-диференциално уравнение|интегро-диференциалните уравнения]], към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие ''Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения'' (1930).


[[File:Vito Volterra2.jpg|мини|180px|вляво|Вито Волтера, ок. 1890 г.]]
През 1892 г. Волтера става професор по механика в [[Торинския университет]] и през 1900, професор по математична физика в [[Университет „Ла Сапиенца“|Римския университет „Ла Сапиенца“]]. Волтера израства в последния етап от [[Рисорджименто]]то, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за [[Сенат (Италия)|сенатор]] от крал [[Виктор Емануил III]]. В същата година, той работи върху теорията на [[Дислокация (материалознание)|дислокациите]] в [[кристал]]ите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на [[Дуктилни материали|дуктилните материали]]. След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]], Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.
През 1892 г. Волтера става професор по механика в [[Торинския университет]] и през 1900, професор по математична физика в [[Университет „Ла Сапиенца“|Римския университет „Ла Сапиенца“]]. Волтера израства в последния етап от [[Рисорджименто]]то, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за [[Сенат (Италия)|сенатор]] от крал [[Виктор Емануил III]]. В същата година, той работи върху теорията на [[Дислокация (материалознание)|дислокациите]] в [[кристал]]ите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на [[Дуктилни материали|дуктилните материали]]. След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]], Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.


Ред 47: Ред 50:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Volterra.html Вито Волтера] в MacTutor
* {{икона|en}} [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Volterra.html Вито Волтера] в MacTutor
* [http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/id.php?id=33908 Вито Волтера] в Mathematics Genealogy Project
* {{икона|en}} [http://genealogy.math.ndsu.nodak.edu/id.php?id=33908 Вито Волтера] в Mathematics Genealogy Project
*[http://www.costruzioni.net/articoli/Gustavo%20Colonnetti.pdf Gustavo Colonnetti e le origini dell'ingegneria in Italia, Fausto Giovannardi]
* {{икона|it}} [http://www.costruzioni.net/articoli/Gustavo%20Colonnetti.pdf Gustavo Colonnetti e le origini dell'ingegneria in Italia, Fausto Giovannardi]


{{превод от|en|Vito Volterra|359818674}}
{{превод от|en|Vito Volterra|359818674}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Волтера, Вито}}
{{СОРТКАТ:Волтера, Вито}}
[[Категория:Италиански математици]]
[[Категория:Италиански математици]]
[[Категория:Италиански физици]]
[[Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество]]
[[Категория:Членове на Унгарската академия на науките]]
[[Категория:Академици на РАН]]
[[Категория:Евреи в Италия]]
[[Категория:Личности (Рим)]]
[[Категория:Личности (Рим)]]

Версия от 18:56, 4 май 2017

Вито Волтера
Vito Volterra
италиански математик

Роден
Починал
ПогребанИталия

Националност Италия
Учил вПизански университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вУниверситет „Ла Сапиенца“
Торински университет
Известен сУравнения на Лотка-Волтера
ПовлиянЕнрико Бети
Вито Волтера в Общомедия

Вито Волтера (Шаблон:Lang-it) е италиански математик и физик, известен с приносите си към математическата биология и теорията на интегралните уравнения.

Биография

Роден в Анкона, тогава част от Папската държава, в бедно еврейско семейство, Волтера от дете изявява интерес към математиката. По-късно следва в Пизанския университет, където попада под влиянието на Енрико Бети и където през 1883 е назначен за професор по рационална механика. Там той разработва теорията на функционалите, което го отвежда към интегралните и интегро-диференциалните уравнения, към които той има съществени приноси. Трудът му в тази област излиза под заглавие Теория на функционалите, на интегралните и интегро-диференциални уравнения (1930).

Вито Волтера, ок. 1890 г.

През 1892 г. Волтера става професор по механика в Торинския университет и през 1900, професор по математична физика в Римския университет „Ла Сапиенца“. Волтера израства в последния етап от Рисорджиментото, когато Папската държава е анексирана от Италия, и също като ментора си Бети е ентусиазиран патриот и през 1905 е назначен за сенатор от крал Виктор Емануил III. В същата година, той работи върху теорията на дислокациите в кристалите, която по-късно ще се окаже важна за разбирането на дуктилните материали. След избухването на Първата световна война, Волтера работи в армията върху разработването на въздухоплавателни съдове под ръководството на Джулио Дуе.

След Първата световна война Волтера се интересува от приложенията на математичните идеи в биологията, на основата на трудовете на Пиер Франсоа Ферхулст. Най-известният му принос от този период са Уравненията на Лотка-Волтера.

През 1922 г. се присъединява към опозицията на фашисткия режим на Бенито Мусолини, а през 1931 г. е един от 12-те от общо 1250 професори, отказали да положат клетва за вярност към Мусолини. Неговите политически убеждения проличават от пощенска картичка, която изпраща през 1930-те, на която пише „Империите умират, но Евклидовите теореми са винаги млади“. Волтера не е бил радикален в политическите си убеждения; бил е също толкова отблъснат от лявата опозиция, дошла на власт, а до края на живота си е останал убеден роялист и националист. Поради отказа си да положи клетва за вярност е трябвало да напусне университетския си пост и научните академии, в които е членувал, и да прекара следващите няколко години в изгнание. Малко преди кончината си се връща в Рим.

Библиография

  • 1910. Leçons sur les fonctions de lignes. Paris: Gauthier-Villars.
  • 1912. The theory of permutable functions. Princeton University Press.
  • 1913. Leçons sur les équations intégrales et les équations intégro-différentielles. Paris: Gauthier-Villars.
  • 1926, "Variazioni e fluttuazioni del numero d'individui in specie animali conviventi," Mem. R. Accad. Naz. dei Lincei 2: 31–113.
  • 1926, "Fluctuations in the abundance of a species considered mathematically," Nature 118: 558-60.
  • 1960. Sur les Distorsions des corps élastiques (with Enrico Volterra). Paris: Gauthier-Villars.
  • 1930. Theory of functionals and of integral and integro-differential equations. Blackie & Son.
  • 1931. Leçons sur la théorie mathématique de la lutte pour la vie. Paris: Gauthier-Villars. Reissued 1990, Gabay, J., ed.

Вижте също

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vito Volterra в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​