Георги Аначков: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Носители на орден „Народна република България“; Добавяне на [[Категория:Носители на орден „Народна република... |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] |
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“]] |
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] |
Версия от 12:45, 27 юли 2017
Георги Аначков | |
български офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1995 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия (август 1940 г.)[1] |
Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[2]
Биография
Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера Кръстополе. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в Балчик. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. влиза в органиците на Народната милиция във Варна. Учи в 1 година в СССР в във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[3]. През 1960 година е признат за АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Между 1962 и 1966 година е началник на Второ главно управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.[5]
Военни звания
- Майор (1951)
- Подполковник (29 април 1952)
- Полковник (от 25 август 1954)
- Генерал-майор (14 септември 1964)
- Генерал-лейтенант (6 септември 1974)
Източници
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Ръководители на Второ главно управление
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269
Външни препратки
- Български комунисти
- Лагеристи в Кръстополе
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Генерали от Държавна сигурност
- Служители на Държавна сигурност
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Родени в Радомир
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ I степен