Георги Аначков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Премахване на Категория:Носители на орден „Народна република България“; Добавяне на [[Категория:Носители на орден „Народна република...
Ред 36: Ред 36:
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“]]
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]]

Версия от 12:45, 27 юли 2017

Георги Аначков
български офицер

Роден
Починал
1995 г. (74 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия (август 1940 г.)[1]

Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[2]

Биография

Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Има незавършено търговско образование. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Осъден е на 2 години затвор за пропаганда против германците. Лежи за кратко в лагера Кръстополе. Участва в установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в Балчик. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. влиза в органиците на Народната милиция във Варна. Учи в 1 година в СССР в във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[3]. През 1960 година е признат за АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Между 1962 и 1966 година е началник на Второ главно управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. На 17 април 1986 г. е награден с орден „Народна република България“, I степен за принос към Възродителния процес. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.[5]

Военни звания

Източници

  1. Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. Ръководители на Второ главно управление
  3. Биография на Георги Аначков
  4. Биография на Георги Аначков
  5. Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269

Външни препратки

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 258-275.