Обсада на Зара: Разлика между версии
Петер Милев (беседа | приноси) махам твърдения без източник |
м Disambiguated: венецианци → Венециявенецианци, битка при Мохач → Битка при Мохач (1526); Unlinked: Венецианци |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]]. |
'''Обсадата на Зара''' продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] - от владението на [[кралство Унгария]]. |
||
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците. |
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа [[Инокентий III]], но тъй като [[Венеция|венецианци]]те плащат на [[кръстоносци]]те, на път за [[светите земи]], участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди [[Дубровник]]) основен външнотърговски съперник в [[Адриатика]] и въобще в [[Средиземноморие]]то. По този начин, преди [[Константинопол]], Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците. |
||
След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката. |
След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката. |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
По силата на [[Задарски мирен договор|Задарския мирен договор]] от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива [[Кварнер]] до [[Драч]], т.е. цяла [[Албания Венета]] е върната на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. Това положение не е признато от трета страна - [[Дубровник]], от когато за Рагуза е прието да се употребява името [[република Дубровник]], т.е. като за самостоятелен субект на международното право. |
По силата на [[Задарски мирен договор|Задарския мирен договор]] от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива [[Кварнер]] до [[Драч]], т.е. цяла [[Албания Венета]] е върната на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. Това положение не е признато от трета страна - [[Дубровник]], от когато за Рагуза е прието да се употребява името [[република Дубровник]], т.е. като за самостоятелен субект на международното право. |
||
След [[ |
След [[Битка при Мохач (1526)|битката при Мохач]], Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между [[османци]]те и венецианците. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 19:08, 5 август 2017
| Обсада на Зара (1202) | |||
| част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход | |||
 графика от Гюстав Доре | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 10-23 ноември 1202 | ||
| Място | Зара | ||
| Резултат | разграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Обсада на Зара в Общомедия | |||
Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по онова време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.
След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката.
Предходно Зара е отстъпена от Византия през 1069 г. на Хърватското кралство, което от 1102 г. е в хърватско-унгарска уния, а преди това е един от осемте далматински градове-държави, част от тема Далмация.
По силата на Задарския мирен договор от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива Кварнер до Драч, т.е. цяла Албания Венета е върната на короната на Свети Стефан. Това положение не е признато от трета страна - Дубровник, от когато за Рагуза е прието да се употребява името република Дубровник, т.е. като за самостоятелен субект на международното право.
След битката при Мохач, Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между османците и венецианците.