Сапун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-от тогава +оттогава)
граматически и стилистически поправки
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Handmade soap.jpg|thumb|Сапун]]
[[Картинка:Handmade soap.jpg|thumb|Сапун]]
'''Сапун''' (от [[Латински език|лат]]. ''Sapo'')  [[повърхностно-активно вещество]], използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват [[натрий|натриеви]] и [[калий|калиеви]] [[сол]]и на [[мастни киселини|мастните киселини]], представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на [[алуминий]], [[хром]] и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (примерно [[грес]]).
'''Сапун''' (от [[Латински език|лат]]. ''Sapo'')  [[повърхностно-активно вещество]], използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват [[натрий|натриеви]] и [[калий|калиеви]] [[сол]]и на [[мастни киселини|мастните киселини]], представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на [[алуминий]], [[хром]] и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (например [[грес]]).


== История ==
== История ==
Налични са данни за използване на сапун още в древен [[Шумер]] и [[Вавилон]] (около 2800 г. преди н.е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в [[Месопотамия]] на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. [[Древен Египет|Египетски]] папирус от средата на второто хилядолетие преди нашата ера свидетелства, че египтяните регулярно са се мили с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в [[Древен Рим|Древният Рим]].
Налични са данни за използване на сапун още в древен [[Шумер]] и [[Вавилон]] (около 2800 г. преди н.е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в [[Месопотамия]] на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. [[Древен Египет|Египетски]] папирус от средата на второто хилядолетие преди новата ера свидетелства, че египтяните редовно са се миели с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в [[Древен Рим|Древния Рим]].


В [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 30-те години на ХХ век, заедно с непрекъснатия процес на [[хидролиза]]та на [[мазнина|мазнините]] от вода и пара с високо налягане.
В [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 30-те години на ХХ век заедно с непрекъснатия процес на [[хидролиза]]та на [[мазнина|мазнините]] от вода и пара с високо налягане.


== Ислямска история ==
== Ислямска история ==
Сапуни направени от растително олио (като маслиново олио), ароматни олия и натриева основа (NaOH) за пръв път са описани от мюсюлмански химик през 12ти век. Формулата за сапун не се е променяла оттогава.
Сапуни, направени от растителна мазнина (например от маслиново олио), ароматни масла и натриева основа, са описани за пръв път от мюсюлмански химик през XII век. Формулата за сапуна не се е променяла оттогава.


Арабският сапун се е парфюмирал и бивал оцветен. Те също имали специален сапун за бръснене.
Арабите добавяли към сапуна аромати и оцветители. Имали специален сапун за бръснене.


Фини сапуни са били произвеждани по-късно в Европа от 16-ти век, ползвайки растителни мазнини, както и животинска мас. Индустриално произвеждани сапуни за пръв път са станали достъпни в 18-ти век. Много от тези сапуни все още се произвеждат индустриално и на дребно от майстори.
Фини сапуни са били произвеждани в Европа по-късно от XVI век. За суровини са били използвани както растителни мазнини, така и животинска мас. Промишленото производство на сапуни започва в XVIII век. Много от тях все още се произвеждат.


В модерни времена, ползването на сапун е станало повсеместно в индустриалните нации, като това се дължи на по-доброто разбиране на ролята на хигиената в намаляването на ръста на патогенични микроорганизми.
В съвременността сапунът се употребява повсеместно в индустриализираните държави. Това се дължи на по-високата здравна култура на хората, осъзнали значението на хигиената за предпазването от заразни болести.


В България през 19. в. в сапунджийници са правени [[лой|лоени]] сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране, а по-състоятелните хора си набавяли ''гиритски'' (внасян от о-в [[Крит]]) сапун на топки.
В България през XIX век в сапунджийници били правени [[лой|лоени]] сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране. По-състоятелните хора си набавяли ''гиритски'' (внасян от о-в [[Крит]]) сапун на топки.


== Технология на приготвяне ==
== Технология на приготвяне ==
Сапуните се приготвят чрез варене на масла с такива основи като калиева или натриева. Масла се отделят от растителни продукти ([[памук|памучно]], [[палмови|палмово]] или [[соя|соево]] масло), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват [[глицерин]] и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.
Сапуните се приготвят чрез варене на масла с натриева или калиева основа. Масла се отделят от растителни продукти ([[памук|памучно]], [[палмови|палмово]] или [[соя|соево]] масло), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват [[глицерин]] и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.


=== Мазнина ===
=== Мазнина ===
Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло се нарича замъков сапун.
Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло, се нарича замъков сапун.


За направата на сапун се ползват много масла като [[Кокосова палма|кокосово]], палмово и [[какао]]во, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от кокосово, палмово и маслиново масла.
За направата на сапун могат да се използват различни масла [[Кокосова палма|кокосово]], палмово и [[какао]]во, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от кокосово, палмово и маслиново масло.


=== Процес ===
=== Процес ===
Ред 31: Ред 31:
Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.
Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.


За разлика от студеният процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на натриевата основа е ненадеждна, за този процес може да се ползва натурална натриева основа. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.
За разлика от студения процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на натриевата основа е ненадеждна. За този процес може да се ползва натурална натриева основа. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.


=== Горещ процес ===
=== Горещ процес ===
В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80-100°С докато се получи осапунване, което производителят може да определи по вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.
В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80–100°С, докато се получи осапунване, което производителят може да определи на вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.


=== Студен процес ===
=== Студен процес ===
При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да прични изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват от 10% натриева основа, в зависимост от вида на произвеждания сапун.
При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да причини изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват натриева основа с концентрация междуи 10%, в зависимост от вида на произвеждания сапун.


Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като и двете субстанции са се охладили до 37-43°C градуса и не са с повече от 5,5°С разлика, могат да се комбинират. След много бъркане сместа става на пудинг.
Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като двете фази се охладят поотделно до 37–43°C с не повече от 5,5°С разлика, те вече могат да се смесят. След много бъркане сместа става на пудинг.


Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.
Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.


Тогава сместа се сипва в отливки, като остават топли с кърпи, и остават така за 18 – 48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през „гел фаза“ където сапунът ще стане прозрачен за няколко часа, сапунът ще продължи да излъчва топлина няколко часа. След този период сапунът е достатъчно плътен, за да се махне от отливката и да се нареже на парчета, като сапунът е готов за ползване. Но сапуните, произведени по студения процес се оставят за изсушаване за 2 – 6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.
Тогава сместа се сипва в отливки, като се завива с кърпи, за да се предпази от прекалено бързо охлаждане, и остава така за 18–48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през т. нар. „гел фаза“, когато сапунът става прозрачен за няколко часа. Когато температурата на сапуна се изравни със стайната, той става достатъчно плътен, за да се махне от отливката. Тогава сапунът се нарязва на парчета и е готов за ползване. Сапуните, произведени по студения процес, се оставят за изсушаване в продължение на 2–6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.


=== Пречистване и завършване ===
=== Пречистване и завършване ===
Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на солите, натриевата основа и глицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресолване на сапуна.
Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на солите, натриевата основа и глицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресоване на сапуна.


По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6 – 12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. След това сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.
По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6–12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. После сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе, минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 17:46, 1 октомври 2017

Сапун

Сапун (от лат. Sapo) — повърхностно-активно вещество, използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват натриеви и калиеви соли на мастните киселини, представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на алуминий, хром и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (например грес).

История

Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н.е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди новата ера свидетелства, че египтяните редовно са се миели с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древния Рим.

В Европа и САЩ непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 30-те години на ХХ век заедно с непрекъснатия процес на хидролизата на мазнините от вода и пара с високо налягане.

Ислямска история

Сапуни, направени от растителна мазнина (например от маслиново олио), ароматни масла и натриева основа, са описани за пръв път от мюсюлмански химик през XII век. Формулата за сапуна не се е променяла оттогава.

Арабите добавяли към сапуна аромати и оцветители. Имали специален сапун за бръснене.

Фини сапуни са били произвеждани в Европа по-късно — от XVI век. За суровини са били използвани както растителни мазнини, така и животинска мас. Промишленото производство на сапуни започва в XVIII век. Много от тях все още се произвеждат.

В съвременността сапунът се употребява повсеместно в индустриализираните държави. Това се дължи на по-високата здравна култура на хората, осъзнали значението на хигиената за предпазването от заразни болести.

В България през XIX век в сапунджийници били правени лоени сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране. По-състоятелните хора си набавяли гиритски (внасян от о-в Крит) сапун на топки.

Технология на приготвяне

Сапуните се приготвят чрез варене на масла с натриева или калиева основа. Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масло), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.

Мазнина

Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло, се нарича замъков сапун.

За направата на сапун могат да се използват различни масла — кокосово, палмово и какаово, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от кокосово, палмово и маслиново масло.

Процес

Както в студения, така и в горещия процес се използва загряване за направата на сапуна.

Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.

За разлика от студения процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на натриевата основа е ненадеждна. За този процес може да се ползва натурална натриева основа. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.

Горещ процес

В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80–100°С, докато се получи осапунване, което производителят може да определи на вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.

Студен процес

При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да причини изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват натриева основа с концентрация между 4 и 10%, в зависимост от вида на произвеждания сапун.

Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като двете фази се охладят поотделно до 37–43°C с не повече от 5,5°С разлика, те вече могат да се смесят. След много бъркане сместа става на пудинг.

Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.

Тогава сместа се сипва в отливки, като се завива с кърпи, за да се предпази от прекалено бързо охлаждане, и остава така за 18–48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместа да мине през т. нар. „гел фаза“, когато сапунът става прозрачен за няколко часа. Когато температурата на сапуна се изравни със стайната, той става достатъчно плътен, за да се махне от отливката. Тогава сапунът се нарязва на парчета и е готов за ползване. Сапуните, произведени по студения процес, се оставят за изсушаване в продължение на 2–6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.

Пречистване и завършване

Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на солите, натриевата основа и глицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресоване на сапуна.

По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6–12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. После сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе, минава през вакуумна камера, където се премахва всякакъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.

Вижте също