Димитър Списаревски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Самолетът на поручик Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село [[Пасарел]], Софийско. Тялото на смелия летец е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Посмъртно е произведен в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. |
Самолетът на поручик Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село [[Пасарел]], Софийско. Тялото на смелия летец е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Посмъртно е произведен в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците. |
||
Според други източници, в последния си бой поручик Списаревски сваля 2 бомбардировача - един със стрелба, след което, с изчерпани боеприпаси и почти разрушен самолет, пресича пътя на втори и се врязва в него. |
|||
По времето на „социализма“ името на Списаревски се премълчава, защото той бил участвал в преследването на партизани, нещо което не е доказано. Но след падането на комунизма в |
По времето на „социализма“ името на Списаревски се премълчава, защото той бил участвал в преследването на партизани, нещо което не е доказано. Но след падането на комунизма в |
Версия от 16:38, 13 февруари 2007
Димитър Списаревски | |
български летец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Национален военен университет |
Димитър Списаревски в Общомедия |
Димитър Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.
Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юни 1916 г. След Ньойския договор от 1919 г. и присъединяването на града към Румъния семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София.
Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.
На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.
Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Самолетът на поручик Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото на смелия летец е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Посмъртно е произведен в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.
По времето на „социализма“ името на Списаревски се премълчава, защото той бил участвал в преследването на партизани, нещо което не е доказано. Но след падането на комунизма в софийския район Искър една улица е кръстена на героя Списаревски. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място - там, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич.