Аделхайд Бургундска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор., форматиране: 3x 6lokavica, 3x тире-числа, 2x нов ред, 9 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Света Аделхайд Бургундска
| име = Света Аделхайд Бургундска
| портрет = Sainte-Adélaïde - Église de Toury, vitraux par Lorin.jpg|200px
| портрет = Sainte-Adélaïde - Église de Toury, vitraux par Lorin.jpg|200px
| портрет-описание = Света Аделхайд Бургундска
| портрет-описание = Света Аделхайд Бургундска
| px = 200px
| px = 200px
| описание =
| описание =
| роден-място = [[Горна Бургундия]], [[Франция]]
| роден-място = [[Горна Бургундия]], [[Франция]]
| починал-място = [[Селц|манастир Селц]], [[Елзас]]
| починал-място = [[Селц|манастир Селц]], [[Елзас]]
}}
}}
[[File:Meissner-dom-stifter.jpg|thumb|250px|Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в [[Майсен]]ския Дом]]
[[File:Meissner-dom-stifter.jpg|thumb|250px|Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в [[Майсен]]ския Дом]]
'''Света Аделхайд Бургундска''' ({{lang-de|Adelheid}}, {{lang-it|Adelaide}}; * [[931]] или [[932]] г. в [[Горна Бургундия]]; † [[16 декември]] [[999]] г. в манастир [[Селц]], [[Елзас]]) е като съпруга на [[Лотар II (Италия)|Лотар II]] [[крал на Италия|кралица на Италия]] от [[947]] до [[950]] г. и отново като съпруга на [[Ото I|Ото Велики]] от [[951]] до [[973]] г. [[Източно франкско кралство|източно франкска кралица]] и отново кралица на Италия от [[951]] до [[973]] г. и от [[962]] до [[973]] г. [[император|имератрица]] на [[Свещената Римска империя]] и [[регент]]ка (на внука си) от [[985]] до [[994]] г.
'''Света Аделхайд Бургундска''' ({{lang-de|Adelheid}}, {{lang-it|Adelaide}}; * [[931]] или [[932]] г. в [[Горна Бургундия]]; † [[16 декември]] [[999]] г. в манастир [[Селц]], [[Елзас]]) е като съпруга на [[Лотар II (Италия)|Лотар II]] [[крал на Италия|кралица на Италия]] от [[947]] до [[950]] г. и отново като съпруга на [[Ото I|Ото Велики]] от [[951]] до [[973]] г. [[Източно франкско кралство|източнофранкска кралица]] и отново кралица на Италия от [[951]] до [[973]] г. и от [[962]] до [[973]] г. [[император|императрица]] на [[Свещената Римска империя]] и [[регент]]ка (на внука си) от [[985]] до [[994]] г.


Аделхайд Бургундска е чествана като [[Светица]].
Аделхайд Бургундска е чествана като [[светица]].


Дъщеря е на краля на [[Горна Бургундия]] [[Рудолф II (Бургундия)|Рудолф II]] и на херцогската дъщеря [[Берта от Швабия]]. Сестра е на крал [[Конрад III (Бургундия)|Конрад III]].
Дъщеря е на краля на [[Горна Бургундия]] [[Рудолф II (Бургундия)|Рудолф II]] и на херцогската дъщеря [[Берта от Швабия]]. Сестра е на крал [[Конрад III (Бургундия)|Конрад III]].


Тя e билa обещанa от [[933]] г. на [[Лотар II (Италия)|Лотар II]] († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през [[947]] г. преди 27 юни. След три години съпругът и е отровен през 950 г. С него тя има дъщеря [[Ема Италианска]] (* 948; † 12 октомври сл. 988 g.;, която се омъжва 966 г. за [[Лотар (Франция)|Лотар IV]], крал на [[Западно-Франкско кралство|Западно-Франкското кралство]] и ражда [[Луи V (Франция)|Луи V]] (967-987), крал на Франция).
Тя е била обещана от [[933]] г. на [[Лотар II (Италия)|Лотар II]] († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през [[947]] г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен през 950 г. От него тя има дъщеря [[Ема Италианска]] (* 948; † 12 октомври сл. 988 g.;, която се омъжва 966 г. за [[Лотар (Франция)|Лотар IV]], крал на [[Западно-Франкско кралство|Западно-Франкското кралство]] и ражда [[Луи V (Франция)|Луи V]] (967 – 987), крал на Франция).

[[Маркграф]] [[Беренгар II]] иска да ожени сина си [[Адалберт II (Иврея)|Адалберт II]] за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца [[Гарда]]. Тя успява да избяга с дъщеря си [[Ема Италианска]] и се спасява в [[Каноса (замък)|Каноса]]. Оттам иска помощ от [[Ото I]], който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта [[Сан Марино]].


[[Маркграф]] [[Беренгар II]] иска да ожени сина си [[Адалберт II (Иврея)|Адалберт II]] за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца [[Гарда]]. Тя успява да избяга с дъщеря си [[Ема Италианска]] и се спасява в [[Каноса (замък)|Каноса]]. От там иска помощ от [[Ото I]], който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта [[Сан Марино]].
След това Ото I се жени за Аделхайд в [[Павия]] и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник.
След това Ото I се жени за Аделхайд в [[Павия]] и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник.


Ото и Аделхайд имат четири деца:
Ото и Аделхайд имат четири деца:
* Хайнрих (* 952; † 954)
* Хайнрих (* 952; † 954)
* Бруно (* 953; † )
* Бруно (* 953; † )
* [[Матилда (Кведлинбург)|Матилда]] ([[игумен]]ка на [[Кведлинбург]]) (* 954 ; † 999)
* [[Матилда (Кведлинбург)|Матилда]] ([[игумен]]ка на [[Кведлинбург]]) (* 954 ; † 999)
* [[Ото II]] (по-късно император на [[Свещената римска империя]]) (* 955 ; † 983)
* [[Ото II]] (по-късно император на [[Свещената римска империя]]) (* 955 ; † 983)


През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и имератрица. От 985–994 г. до пълнолетието на внук ѝ [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия. След това тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До [[Реформация]]та нейният гроб е место на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.
През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и имератрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия. След това тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До [[Реформация]]та нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.


Аделхайд е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Тя имала голямо влияние в политиката на [[Римската империя]] в Германия и Италия.
Аделхайд е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Тя имала голямо влияние в политиката на [[Римската империя]] в Германия и Италия.


Папа [[Урбан II]] я канонизира през [[1097]] г. за [[Светия]]. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.
Папа [[Урбан II]] я канонизира през [[1097]] г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.


== Литература ==
== Литература ==
* Amalie Fößel: ''Adelheid''. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.

* Amalie Fößel: ''Adelheid''. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35-59.
* Franz Staab: Thorsten Unger: ''Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz'', Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.
* Franz Staab: Thorsten Unger: ''Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz'', Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/woman/19.html ''Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress'']
* [http://epistolae.ccnmtl.columbia.edu/woman/19.html ''Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress'']
*[http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/adelheid_von_burgund_999_rudolfinger_hugoniden_liudolfinger/adelheid_von_burgund_999.html Genealogie-Mittelalter: "Adelheid von Burgund".]
*[http://www.genealogie-mittelalter.de/deutschland_koenige_2/adelheid_von_burgund_999_rudolfinger_hugoniden_liudolfinger/adelheid_von_burgund_999.html Genealogie-Mittelalter: „Adelheid von Burgund“.]
{{Commonscat|Adelheid von Burgund}}
{{Commonscat|Adelheid von Burgund}}



Версия от 12:39, 5 ноември 2017

Света Аделхайд Бургундска
Adelheid
Света Аделхайд Бургундска
Света Аделхайд Бургундска

Родена
около 931 г.
Починала
16 декември 999 г. (68 г.)
Семейство
БащаРудолф II
МайкаБерта от Швабия
Братя/сестриКонрад III
СъпругЛотар II (947 – 950)[1]
Ото I (951 – май 973)[1]
ДецаМатилда
Ото II
Емма Италианска
Света Аделхайд Бургундска в Общомедия
Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в Майсенския Дом

Света Аделхайд Бургундска (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-it; * 931 или 932 г. в Горна Бургундия; † 16 декември 999 г. в манастир Селц, Елзас) е като съпруга на Лотар II кралица на Италия от 947 до 950 г. и отново като съпруга на Ото Велики от 951 до 973 г. източнофранкска кралица и отново кралица на Италия от 951 до 973 г. и от 962 до 973 г. императрица на Свещената Римска империя и регентка (на внука си) от 985 до 994 г.

Аделхайд Бургундска е чествана като светица.

Дъщеря е на краля на Горна Бургундия Рудолф II и на херцогската дъщеря Берта от Швабия. Сестра е на крал Конрад III.

Тя е била обещана от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен през 950 г. От него тя има дъщеря – Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 g.;, която се омъжва 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967 – 987), крал на Франция).

Маркграф Беренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. Оттам иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино.

След това Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник.

Ото и Аделхайд имат четири деца:

През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и имератрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия. След това тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.

Аделхайд е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Тя имала голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия.

Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.

Литература

  • Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.
  • Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.

Външни препратки

  1. а б data.bnf.fr // Посетен на 12 януари 2019 г.