Паспалово: Разлика между версии
| Ред 47: | Ред 47: | ||
* {{флагче|България}} Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.</ref> |
* {{флагче|България}} Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.</ref> |
||
* {{флагче|България}}Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война. |
* {{флагче|България}}[[Тодор Панчалиев]] (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война. |
||
Геройски загинал в Северна Добруджа</ref> |
Геройски загинал в Северна Добруджа</ref> |
||
Версия от 19:04, 6 ноември 2017
| Паспалово Armutveren | |
| — село — | |
  Паспалово  Паспалово | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 224 души (2000) |
| Паспалово в Общомедия | |
Паспалово (също и Паспалево и Паспала; Шаблон:Lang-tr, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция.
География
Селото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.
История
В 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[2]
На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[3]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи. От тук е и родът Панчалиеви, който се изселва във Варна. В Паспалово се е родил и Тодор Панчалиев, известен офицер, участник в Първата световна война, загинал 1916 г. край Черна вода.
По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на българомохамедани от село Михалково, Девинско и още съхраняват своя език.[5]
Личности
- Родени в Паспалово
Велико Матов (? - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[6]- Вълкан Киров (Вълчан, 1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[7]
- Вълчо Тамахкяров (? - 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
- Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[8]
- Иван Тамахкяров (? - ?), четник на ВМОРО
- Костадин Петров (Константин, 1877 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[9]
- Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[10]
- Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
Геройски загинал в Северна Добруджа</ref>
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
- ↑ "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.