Паспалово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 31: Ред 31:
В [[19 век]] Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref>
В [[19 век]] Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref>


На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи. От тук е и родът Панчалиеви, който се изселва във Варна. В Паспалово се е родил и [[Тодор Панчалиев]], известен офицер, участник в Първата световна война, загинал 1916 г. край [[Черна вода (град)|Черна вода]].
На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.


По време на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Паспалово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Паспалово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.</ref>

Версия от 19:32, 6 ноември 2017

Паспалово
Armutveren
— село —
Турция
41.9006° с. ш. 27.5461° и. д.
Паспалово
Мармара
41.9006° с. ш. 27.5461° и. д.
Паспалово
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина331 m
Население224 души (2000)
Паспалово в Общомедия

Паспалово (също и Паспалево и Паспала; Шаблон:Lang-tr, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция.

География

Селото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.

История

В 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[2]

На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[3]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.

По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на българомохамедани от село Михалково, Девинско и още съхраняват своя език.[5]

Личности

Родени в Паспалово
  • Велико Матов (? - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[6]
  • Вълкан Киров (Вълчан, 1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[7]
  • Вълчо Тамахкяров (? - 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
  • Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[8]
  • Иван Тамахкяров (? - ?), четник на ВМОРО
  • Костадин Петров (Константин, 1877 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[9]
  • Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
  • Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[10]

Бележки

  1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  4. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  5. ↑ "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
  6. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
  8. ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  9. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паспалово&oldid=8242694“.