Докузюк: Разлика между версии
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/84.40.72.28 |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
'''Докузюк''' или '''Докуз Юк''' ({{lang-tr|Dokuzhüyük}}, ''Докузхююк'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], Околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], Вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. |
'''Докузюк''' или '''Докуз Юк''' ({{lang-tr|Dokuzhüyük}}, ''Докузхююк'') е [[село]] в [[Източна Тракия]], [[Турция]], Околия [[Лозенград (околия)|Лозенград]], Вилает [[Лозенград (вилает)|Лозенград]]. |
||
==География== |
== География == |
||
Селото се намира южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). |
Селото се намира южно от вилаетския център [[Лозенград]] (Къркларели). |
||
==История== |
== История == |
||
В [[19 век]] Докузюк е българско село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод| |
В [[19 век]] Докузюк е българско село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.]</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата [[Дебелт|Якезли]] и [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]]. |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата [[Дебелт|Якезли]] и [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]]. |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
;Родени в Докузюк |
; Родени в Докузюк |
||
* {{флагче|България}} Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от [[Гоце Делчев]], войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на [[Яни Попов]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.</ref> |
* {{флагче|България}} Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от [[Гоце Делчев]], войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на [[Яни Попов]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.</ref> |
||
* {{флагче|България}} Станко Стойков Георгиев - Правдата (1890 - 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls] Списък на убити партизани </ref> |
* {{флагче|България}} Станко Стойков Георгиев - Правдата (1890 - 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls] Списък на убити партизани </ref> |
Версия от 13:03, 30 октомври 2018
Докузюк Dokuzhüyük | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Надм. височина | 134 m |
Население | 824 души (2000) |
Пощенски код | 39000 |
Телефонен код | 0288 |
Докузюк или Докуз Юк (Шаблон:Lang-tr, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
В 19 век Докузюк е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата Якезли и Архиянли.
Личности
- Родени в Докузюк
- Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от Гоце Делчев, войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на Яни Попов.[4]
- Станко Стойков Георгиев - Правдата (1890 - 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна[5]
- Христо Хаджиилиев (1861 - 1901), български революционер
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ [1] Списък на убити партизани