Докузюк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Докузюк
Dokuzhüyük
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 134 m
Население 824 души (2000)
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

Докузюк или Докуз Юк (на турски: Dokuzhüyük, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Докузюк е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата Якезли и Архиянли.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Докузюк
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръскьов, деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от Гоце Делчев, войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на Яни Попов.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Стойков Георгиев – Правдата (1890 – 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Хаджиилиев (1861 – 1901), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  5. Списък на убити партизани