Битка при завоя на Самара

Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период	1223
Място	Кернек, Волжка България
Резултат	Убедителна българска победа
Страни в конфликта
Монголска империя Волжка България - кумански отряди
Командири и лидери
Субетей Джебей Габдула Челбир Пуреш Пургаз
Сили
150 000 30 000
Жертви и загуби
Оцелели 4000 5000 – 1 0000

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

Развитие на битката

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река Волга, а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.

Резултат от битката

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Източници

• ((ru)) История Татарстана, Казань, „ТаРИХ“, 2001.
• ((ru)) История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
• Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

Външни препратки

• samara.name
• barana-bitva
• inkazan