Габдула Челбир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Габдула Челбир
кан на Волжка България
Починал: 1225 г.

Габдулла Челбир (или само Челбир) е владетел на Волжка България от 1178 до 1225 г.[1]

Син е на хан Отак. По време на управлението на Челбир Волжка България укрепва икономически, създава се голяма и боеспособна армия, а държавата се простира от Каспийско море до Северния ледовит океан. Столицата се премества от град Болгар в град Биляр.

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Времето, когато хан Челбир управлявал, било размирно. Владетелят се заел да изглади противоречията между различните племена в състава на държавата. Той помирил и различните религии. Започнал да укрепва границите на Волжка България като построявал редица нови крепости и достроявал стари укрепления. Били прокопани редица ровове и канали. Армията пък била разделена на редовна войска и опълчение. Тези неща ханът направил заради надигащите се на изток монголо-татари на Чингис хан. Челбир посетил и някои съседни държави, за да подсигури тила си.

Войни с куманите[редактиране | редактиране на кода]

Още след възкачването на трона, хан Челбир трябва да се бори с куманите, които по това време заемали степите на север от Черно море. Част от куманите са били съюзници на българите и живеят в пределите на държавата. Друга част обаче продължавала да извършва опустошитени набези на територията на Волжка България. Хан Челбир започва война срещу отцепилите се части от куманите и тя трае няколко години. Владетелят постига успех като привлича куманите за съюзници и мирът, който е установен, се запазва до края на управлението му.

Войни с руските княжества[редактиране | редактиране на кода]

Война с монголо-татарите[редактиране | редактиране на кода]

Войските на кан Челбир разбиват през септември 1223 г. войските на Чингис хан, предвождани от Уран – сина на Субетей багатур на Самарската Луга. Битката е подобна на тази на цар Симеон Велики при река Ахелой на 20 август 917 г. Тъй като останалите живи пленени татари – около 4000 души, са разменени за по 1 овен всеки, а предводителят им – за 10, остава известна в източния свят и досега като „Овнешката битка“. В резултат Златната орда е задържана за около 15 години отвъд Волжка България и далеч от тогавашния западен свят.

А. Халилов: „Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила Древна Русия от унищожение“.

Мавзолей[редактиране | редактиране на кода]

Кан Челбир е погребан в град Болгар. Неговият мавзолей е запазен досега и се посещава от туристи[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, Петър. Волжка България VII-XVI век. София, ИК Кама, 2008. ISBN 978-954-9890-84-6. с. 221.
  2. http://samoistina.com/2/ovchabitka.htm
Отяк Кан на Волжка България (1178 – 1225) Мир-Гази