Алмиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алмъш
ألمش بن يلطوار
елтебер на Волжка България
Almush.gif
Лични данни
Роден
IX век
Починал
925
Семейство
Баща Шилки

Алмъш елтебер (Almış iltäbär; Almysh Elteber, Almish Yiltawar; на арабски: ألمش بن يلطوار‎, IX – X век) е първият мюсюлмански управител (емир) на Волжка България.[1]

Малкото минаре в Болгар

Име и титли[редактиране | редактиране на кода]

Както името, така и титлите на Алмъш се срещат в различните източници като Алмиш, Алмуш, Алмаз, Алмас хан, Алмъш илтебер, Алмъш емир, Алмъш мелик, Алмъш патша, както и ислямизираните Алмъш Абдалах Джагфар ибн Шилки, Джагфар ибн Абдуллах, Джагфар бен Абдулла, Алмаз бин Шауки Балтаург, емир Джагфар бен Силки хан и Алмъш Джагфар ибн Шилки, на арабски: ألمش بن يلطوار‎. Според живелия в същия период персийски административен географ Ибн Хордадбех в края на IX век владетелят на Волжка България е „княз / хан на сакалибите, от които може да се набавят роби“.[2] Съгласно някои преводи от арабски език на труда на Ибн Фадлан, пратеник на халифа Ал Муктадир през 921 – 922 г. името на „хана, управляващ във Волжка България, е Алмуш, син на Шилки“.[3] Според друг превод:

Когато пристигна писмото от Алмуш на Хазар, син на Балтацар – цар на славяните, до повелителя на правоверните Ал-Муктадир, в което той го моли да изпрати при него хора, които биха го посветили във вярата, биха му дали познания на законите на исляма и биха построили за него джамия, иззидали за него манбар, от който ще се чете молитва за него в неговия град и по всички краища на царството му. Издинали биха в негова чест крепост, в която могъл би да се укрие от противниците си – вражески настроените към него царе, и най-накрая той получи желаното потвърждение [именно на това, което искаше]. Посредник пък му беше Надир ал-Хурама... Посланик до Ал-Муктадир от владетеля на славяните беше мъж по име Абдула бну Башту ал-Хазари [хазарец], а посланик от страна на султана [халифа] бе Сусан ар-Расси – покровител на Надир ал-Хурами, на Такин ал-Турки [турчин], на Барис ас-Саклаби [славянин]. Аз бях избран да му прочета [на царя] това писмо и да му предам ... цялото това богатство, тъй като този строеж, за който вече се спомена, ... се отплащаше с едно селище, наречено Артахушматин... И така аз му връчих подаръци – на жена му, на децата му, на неговите братя, на неговите управници, а също и лекарствата, за които той бе помолил Надир преди това с писмо.

[4]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Алмиш е по-малък син на Шилки и наследява трона във Улус Болгар след смъртта на брат си Бат-Угър-Мумин. Остава васал на зет си хазарския хаган, комуто плаща данък и е дал своя син за заложник. Въпреки тези очевидни гаранции се счита, че Алмиш активно се противопоставя на политическото върховенство на хазарите над Волжка България. Той изпраща пратеници в Багдад при врага на хазарите абасидскиия халиф Ал Муктадир. Халифът отвръща с изпращане на експедиция (мирно пратеничество) под формата на „трихиляден керван“ и водено от Ахмед Ибн Фадлан. В крайна сметка халифатът става съюзник на Волжка България, а населението ѝ официално приема исляма за своя религия. Счита се, че това става през 922 г., с което се централизира властта във Волжко-Камска България.[5]. Скоро след това Волжка България преживява културен подем, отварят се джемии и медресета; от арабския свят идват редица богослови, медици, философи, поети и дори преписвачи на Корана и суните. При това учението се дава не под формата на "зубрене", а под формата на диалози, както е преподавал Платон. Волжка България се превръща в "Северна Мека", под управлението на Алмиш.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Липсват достоверни данни за семейството на Алмъш, но се счита, че то се състои от:

  • Съпруга Нушаби – дъщеря или сестра на огузкия военачалник Етрек, син на Катаган.
  • Синове – Микаил и Ахмед, наречен на Ахмед ибн Фадлан.
  • Дъщери – първата става съпруга на хазарския каган, втората – на вожда на племето есегели. Името на едната вероятно е Гюлби.

Спорен е въпросът за синовете на Алмъш, като според някои автори той е баща и на Арбат, бъдещият предводител на маджарите, с които прабългарите са във федеративни отношения.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (Tatar)"Almış/Алмыш". Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.
  2. Abraham Ascher; Tibor Halasi-Kun; Béla K. Király (1979). The mutual effects of the Islamic and Judeo-Christian worlds: the East European pattern. Brooklyn College Press. p. 7. ISBN 978-0-930888-00-8.
  3. Richard Frye, Ibn Fadlan's Journey to Russia, 2005, page 44
  4. Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка БългарияИбн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992
  5. Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1
Бат-Угър-Мумин Владетел на Волжка България (895 или 901 – 925) Хасан Мумин
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Волжка България“         Портал „Волжка България    
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алмуш“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​