Алмиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алмъш
ألمش بن يلطوار
елтебер на Волжка България
Лични данни
Роден
IX век
Починал
925
Семейство
БащаШилки

Алмъш елтебер (Almış iltäbär; Almysh Elteber, Almish Yiltawar; на арабски: ألمش بن يلطوار, IX – X век) е първият мюсюлмански управител (емир) на Волжка България.[1]

Малкото минаре в Болгар

Име и титли[редактиране | редактиране на кода]

Както името, така и титлите на Алмъш се срещат в различните източници като Алмиш, Алмуш, Алмаз, Алмас хан, Алмъш илтебер, Алмъш емир, Алмъш мелик, Алмъш патша, както и ислямизираните Алмъш Абдалах Джагфар ибн Шилки, Джагфар ибн Абдуллах, Джагфар бен Абдулла, Алмаз бин Шауки Балтаург, емир Джагфар бен Силки хан и Алмъш Джагфар ибн Шилки, на арабски: ألمش بن يلطوار. Според живелия в същия период персийски административен географ Ибн Хордадбех в края на IX век владетелят на Волжка България е „княз / хан на сакалибите, от които може да се набавят роби“.[2] Съгласно някои преводи от арабски език на труда на Ибн Фадлан, пратеник на халифа Ал Муктадир през 921 – 922 г. името на „хана, управляващ във Волжка България, е Алмуш, син на Шилки“.[3] Според друг превод:

„ Когато пристигна писмото от Алмуш на Хазар, син на Балтацар – цар на славяните, до повелителя на правоверните Ал-Муктадир, в което той го моли да изпрати при него хора, които биха го посветили във вярата, биха му дали познания на законите на исляма и биха построили за него джамия, иззидали за него манбар, от който ще се чете молитва за него в неговия град и по всички краища на царството му. Издинали биха в негова чест крепост, в която могъл би да се укрие от противниците си – вражески настроените към него царе, и най-накрая той получи желаното потвърждение [именно на това, което искаше]. Посредник пък му беше Надир ал-Хурама... Посланик до Ал-Муктадир от владетеля на славяните беше мъж по име Абдула бну Башту ал-Хазари [хазарец], а посланик от страна на султана [халифа] бе Сусан ар-Расси – покровител на Надир ал-Хурами, на Такин ал-Турки [турчин], на Барис ас-Саклаби [славянин]. Аз бях избран да му прочета [на царя] това писмо и да му предам ... цялото това богатство, тъй като този строеж, за който вече се спомена, ... се отплащаше с едно селище, наречено Артахушматин... И така аз му връчих подаръци – на жена му, на децата му, на неговите братя, на неговите управници, а също и лекарствата, за които той бе помолил Надир преди това с писмо. “

[4]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Алмиш е по-малък син на Шилки и наследява трона във Улус Болгар след смъртта на брат си Бат-Угър-Мумин. Остава васал на зет си хазарския хаган, комуто плаща данък и е дал своя син за заложник. Въпреки тези очевидни гаранции се счита, че Алмиш активно се противопоставя на политическото върховенство на хазарите над Волжка България. Той изпраща пратеници в Багдад при врага на хазарите абасидскиия халиф Ал Муктадир. Халифът отвръща с изпращане на експедиция (мирно пратеничество) под формата на „трихиляден керван“ и водено от Ахмед Ибн Фадлан. В крайна сметка халифатът става съюзник на Волжка България, а населението ѝ официално приема исляма за своя религия. Счита се, че това става през 922 г., с което се централизира властта във Волжко-Камска България.[5]. Скоро след това Волжка България преживява културен подем, отварят се джемии и медресета; от арабския свят идват редица богослови, медици, философи, поети и дори преписвачи на Корана и суните. При това учението се дава не под формата на "зубрене", а под формата на диалози, както е преподавал Платон. Волжка България се превръща в "Северна Мека", под управлението на Алмиш.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Липсват достоверни данни за семейството на Алмъш, но се счита, че то се състои от:

  • Съпруга Нушаби – дъщеря или сестра на огузкия военачалник Етрек, син на Катаган.
  • Синове – Микаил и Ахмед, наречен на Ахмед ибн Фадлан.
  • Дъщери – първата става съпруга на хазарския каган, втората – на вожда на племето есегели. Името на едната вероятно е Гюлби.

Спорен е въпросът за синовете на Алмъш, като според някои автори той е баща и на Арбат, бъдещият предводител на маджарите, с които прабългарите са във федеративни отношения.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ (Tatar)"Almış/Алмыш". Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.
  2. ↑ Abraham Ascher; Tibor Halasi-Kun; Béla K. Király (1979). The mutual effects of the Islamic and Judeo-Christian worlds: the East European pattern. Brooklyn College Press. p. 7. ISBN 978-0-930888-00-8.
  3. ↑ Richard Frye, Ibn Fadlan's Journey to Russia, 2005, page 44
  4. ↑ Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка БългарияИбн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992
  5. ↑ Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, Тангра ТанНакРа, 2000 ISBN 954-9942-03-1
Бат-Угър-Мумин → Владетел на Волжка България (895 или 901 – 925) → Хасан Мумин
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Волжка България“         Портал „Волжка България“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алмуш“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алмиш&oldid=11474783“.