Айдар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айдар
ﺣﺎﻴﺩﺎﺭ, ﺋﺎﻴﺩﺎﺭ
елтебер на Волжка България
НаследилИрхан
НаследникШилки
Лични данни
Починал
865
Семейство
ДинастияДуло
БащаТуки

Айдар на арабски: ﺣﺎﻴﺩﺎﺭ, ﺋﺎﻴﺩﺎﺭ‎ (VIII век-865) от прабългарския владетелски род Дуло е владетел (елтебер) на Волжка България[1] през IX век.[2] Името му не се споменава в спорните летописи Джагфар тарихъ.

Айдар хан се счита от историците в съвременен Татарстан за четвъртия владетел на Волжка България, син и наследник на Туки.[3] Неговото име е арабско, което се счита като индикатор, че по време на управлението на неговото управление ислямът трупа престиж и започва да се разпространява в района на Волжка България. Съвременната историография приема, че владетелите на Волжка България под хазарски васалитет са носили титлата елтебер.

След смъртта на Айдар през 865 г. го наследява Шилки.[4]

Ханска гробница във Велики Болгар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Повесть временных лет. М.-Л., 1950. Ч. 1-2; Полное собрание русских летописей. М., 1949. Т. 2; М., 1962. Т. 1, вып. 2. 
  2. Идел Болгар иле - Музей-резерват Велики Болгар
  3. „Болгарлар“. Tatar Encyclopaedia. Kazan: The Republic of Tatarstan Academy of Sciences. Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.
  4. Волжская Булгария и Русь. Казань, 1986.
Туки Кан на Волжка България (815 – 865) Шилки
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Айдар хан“ в Уикипедия на татарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​