Енрико Дандоло: Разлика между версии
добавен източник |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg| |
[[Файл:Gustave dore crusades dandolo preaching the crusade.jpg|мини|250px|Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре]] |
||
'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-вият венециански дож.<ref>https://www.britannica.com/biography/Enrico-Dandolo</ref> |
'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-вият венециански дож.<ref>https://www.britannica.com/biography/Enrico-Dandolo</ref> |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Той им предложил първо да завладеят и град [[Задар|Зара]] в [[Далмация]], който бил току-що превзет от унгарския крал. |
Той им предложил първо да завладеят и град [[Задар|Зара]] в [[Далмация]], който бил току-що превзет от унгарския крал. |
||
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие. |
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие. |
||
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император [[Балдуин I|Балдуин]] довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес. |
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинския император [[Балдуин I|Балдуин]] довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата „Св. София“]] в Константинопол, като гробът му може да се види и днес. |
||
Версия от 17:23, 8 декември 2018
Енрико Дандоло (Шаблон:Lang-it, 1107 или 1108 — 1205) е 41-вият венециански дож.[1]
Той изиграва голяма роля по време на Четвъртия кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол.
Той им предложил първо да завладеят и град Зара в Далмация, който бил току-що превзет от унгарския крал.
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.
При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от цар Калоян, и пленяването на латинския император Балдуин довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата „Св. София“ в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.