Пирински чай: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
буква
Ред 19: Ред 19:
}}
}}


'''Пиринският чай''' (''Sideritis scardica'') e многогодишно тревисто растение от семейство [[устоцветни]], достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като '''мурсалски''', '''триградски''', '''алиботушки''', '''шарпланински чай'''. Всъщност, видовият епитет ''scardica'' идва от ''Scardus'' - латинското име на [[Шар планина]], където е намерен и описан от [[гьотинген]]ския ботаник [[Аугуст Гризебах]].
'''Пиринският чай''' (''Sideritis scardica'') e многогодишно тревисто растение от семейство [[устноцветни]], достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като '''мурсалски''', '''триградски''', '''алиботушки''', '''шарпланински чай'''. Всъщност, видовият епитет ''scardica'' идва от ''Scardus'' - латинското име на [[Шар планина]], където е намерен и описан от [[гьотинген]]ския ботаник [[Аугуст Гризебах]].


== Разпространение ==
== Разпространение ==

Версия от 16:22, 27 февруари 2019

Пирински чай
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
род:Пирински чай (Sideritis)
вид:Пирински чай (S. scardica)
Научно наименование
Griseb., 1844
Пирински чай в Общомедия
[ редактиране ]

Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство устноцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Разпространение

Пирински чай (Sideritis scardica)

Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите в Западна Европа и САЩ.

Химичен състав

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.

Употреба

Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.

Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.[3] В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации. [4] [5]

Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.[6]

Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.

Източници

  1. Sideritis scardica (Griseb., 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014
  3. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 313-314.
  4. Орфически мистерии с мечка и пататник
  5. Българска билка предпазва от образуване на рака
  6. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 314.
  • Билките в България и използването им, Земиздат, 1977, авторски колектив