Пирински чай: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
буква |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
}} |
}} |
||
'''Пиринският чай''' (''Sideritis scardica'') e многогодишно тревисто растение от семейство [[ |
'''Пиринският чай''' (''Sideritis scardica'') e многогодишно тревисто растение от семейство [[устноцветни]], достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като '''мурсалски''', '''триградски''', '''алиботушки''', '''шарпланински чай'''. Всъщност, видовият епитет ''scardica'' идва от ''Scardus'' - латинското име на [[Шар планина]], където е намерен и описан от [[гьотинген]]ския ботаник [[Аугуст Гризебах]]. |
||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
Версия от 16:22, 27 февруари 2019
Пирински чай | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Griseb., 1844 | ||||||||||||||||||
Пирински чай в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство устноцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.
Разпространение
Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите в Западна Европа и САЩ.
Химичен състав
Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.
Употреба
Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.
Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.[3] В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации. [4] [5]
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.[6]
Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
Източници
- ↑ Sideritis scardica (Griseb., 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014
- ↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 313-314.
- ↑ Орфически мистерии с мечка и пататник
- ↑ Българска билка предпазва от образуване на рака
- ↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 314.
- Билките в България и използването им, Земиздат, 1977, авторски колектив