Борис Пожаров: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
| общомедия = Boris Pozharov |
| общомедия = Boris Pozharov |
||
}} |
}} |
||
'''Борис Пожаров''' е [[България|български]] драматичен [[актьор]], [[режисьор]] и театрален деец.<ref name="ебт">{{Ебт|357}}</ref><ref name="геб">{{Геб|9|3483}}</ref> |
'''Борис Иванов Пожаров''' е [[България|български]] драматичен [[актьор]], [[режисьор]] и театрален деец.<ref name="ебт">{{Ебт|357}}</ref><ref name="геб">{{Геб|9|3483}}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 18:01, 3 март 2019
| Борис Пожаров | |
 Борис Пожаров в ролята на втори гробокопач в „Хамлет“ на Уилям Шекспир, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
Борис Иванов Пожаров е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец.[1][2]
Биография
Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. Станислав Доспевски, го кръщава в църквата "Света Богородница" в родния му град. По-късно в Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. баща му умира, а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 1882–1885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър.[1] Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.[2]
Почива в София на 11 юли 1941 г.[1][2]
Писателят Димитър Христодоров написва през 1943 г. биографичната книга "Човекът и артистът Борис Пожаров", в която споделя: "годеех се когато разговарях с него, той не беше кой да е от тълпата, а Борис Пожаров-един от малцината, които създадоха българския театър"
Роли
Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са:
- Зигфрид – „Многострадалната Геновева“ на Кристоф фон Шмид;
- Дженаро – „Люкреция Борджия“ на Виктор Юго;
- Мравката – „Хъшове“ на Иван Вазов;
- Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев;
- Карл Моор, Херман – „Разбойници“ на Фридрих Шилер;
- Касио, Първи гробар – „Отело“ на Уилям Шекспир;
- Лука Лукич – „Ревизор“ на Николай Гогол;
- Свети Андрей – „Иуда“ на Константин Мутафов.[1][2]
Бележки
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 357. (на български)
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3483.