Потопяване на Флота на откритото море: Разлика между версии
м формат дати; козметични промени |
запетаи и дребни |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| повод = |
| повод = |
||
| територия = |
| територия = |
||
| резултат = 52 кораба |
| резултат = 52 кораба самопотопени, 22 са закарани от англичаните на плитчини |
||
| страна1 = [[Файл:War Ensign of Germany 1903-1918.svg|23px]] [[Германия]]<br>[[Флот на откритото море]] |
| страна1 = [[Файл:War Ensign of Germany 1903-1918.svg|23px]] [[Германия]]<br>[[Флот на откритото море]] |
||
| страна2 = {{флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>[[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралски флот на Великобритания]] |
| страна2 = {{флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>[[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралски флот на Великобритания]] |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| жертви2 = Няма |
| жертви2 = Няма |
||
}} |
}} |
||
'''Потопяването на Флота на откритото море''' става на 21 юни 1919 г. в [[залив]]а [[Скапа Флоу]] на [[Оркни|Оркнейските острови]]. След поражението на [[Германия]] в [[Първата световна война]] немските моряци |
'''Потопяването на Флота на откритото море''' става на 21 юни 1919 г. в [[залив]]а [[Скапа Флоу]] на [[Оркни|Оркнейските острови]]. След поражението на [[Германия]] в [[Първата световна война]] немските моряци [[самопотапяне|самопотапят]] своите кораби, за да избегнат предаването им на победителите. |
||
== Интернирането на Флота на откритото море == |
== Интернирането на Флота на откритото море == |
||
Според условията на завършващото Първата световна война [[Компиенско примирие (1918)|примирие]], сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от [[Антанта]]та, немският [[Флот на откритото море]] подлежи на [[интерниране]]. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки |
Според условията на завършващото Първата световна война [[Компиенско примирие (1918)|примирие]], сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от [[Антанта]]та, немският [[Флот на откритото море]] подлежи на [[интерниране]]. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските [[екипаж]]и, за командващ е назначен немския [[контраадмирал]] [[Лудвиг фон Ройтер]], англичаните не се качват на [[борд]]а на немските кораби без негово разрешение. |
||
В предверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това |
В предверието на края на срока на примирието и подписването на [[Версайски договор|Версайския договор]] фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това организира самопотапяне на германските кораби. |
||
== Потопяването на немските кораби == |
== Потопяването на немските кораби == |
||
Немците щателно се подготвят за |
Немците щателно се подготвят за самопотапянето на корабите, като изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например да се опитат да избягат в неутрална [[Норвегия]]), англичаните поддържат в Скапа Флоу [[ескадра]] [[линеен кораб|линкори]] и множество [[стражеви кораб]]и. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ [[поща]]та. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облекчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за самопотапянето на флота е избрана по-рано – [[21 юни]], предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения. |
||
На 21 юни 1919 г. в 10 |
На 21 юни 1919 г. в 10:30 фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят [[Кингстон (морски термин)|кингстоните]], заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 линкора, 5 [[Линеен крайцер|линейни крайцера]], 5 [[Лек крайцер|леки крайцера]] и 32 [[разрушител]]я. Англичаните не подозират за операцията, но спасяват на плитчините 1 линеен кораб ([[Баден (линеен кораб, 1915)|„Баден“]]), 3 леки крайцера ([[SMS Emden (1916)|„Емден“]], [[SMS Nürnberg (1916)|„Нюрнберг“]] и [[SMS Frankfurt (1915)|„Франкфурт“]]) и 14 миноносеца. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включително капитана на линейния кораб [[Маркграф (линеен кораб, 1913)|„Маркграф“]] Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война. Само 4 миноносеца остават на вода. |
||
== Последствия == |
== Последствия == |
||
Англичаните и французите са вбесени от това, че немския флот потъва. Тъй като фон Ройтер и неговите подчинени нарушават условията на примирието, те са обявени за военнопленници. Обаче |
Англичаните и французите са вбесени от това, че немския флот потъва. Тъй като фон Ройтер и неговите подчинени нарушават условията на примирието, те са обявени за военнопленници. Обаче английския адмирал Уемис отбелязва: |
||
<blockquote> |
<blockquote> |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
</blockquote> |
</blockquote> |
||
След завръщането от плен |
След завръщането от плен през януари 1920 г. контраадмирал фон Ройтер е посрещнат в родината като герой, защитил честта на [[ВМС]] на Германия. |
||
Обаче последствията непосредствено за Германия се оказват доста тежки. Стойността на корабите е преизчислена и добавена към сумата на [[репарация|репарациите]], наложени от държавите-победителки на Германия. Така акта на |
Обаче последствията непосредствено за Германия се оказват доста тежки. Стойността на корабите е преизчислена и добавена към сумата на [[репарация|репарациите]], наложени от държавите-победителки на Германия. Така акта на самопотапянето носи морално удовлетворение, но влошава финансовото състояние на жителите на Германия. |
||
== Списък на корабите от флота на Откритото море, намиращи се в Скапа Флоу == |
== Списък на корабите от флота на Откритото море, намиращи се в Скапа Флоу == |
Версия от 07:37, 8 март 2019
Потопяване на Флота на откритото море | |||
Първа световна война | |||
Потъването на линейния кораб SMS Bayern | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 21 юни 1919 г. | ||
Място | Скапа Флоу, Оркнейски острови (Шотландия) | ||
Резултат | 52 кораба самопотопени, 22 са закарани от англичаните на плитчини | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Потопяване на Флота на откритото море в Общомедия |
Потопяването на Флота на откритото море става на 21 юни 1919 г. в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. След поражението на Германия в Първата световна война немските моряци самопотапят своите кораби, за да избегнат предаването им на победителите.
Интернирането на Флота на откритото море
Според условията на завършващото Първата световна война примирие, сключено на 11 ноември 1918 г. между Германия и страните от Антантата, немският Флот на откритото море подлежи на интерниране. Но, тъй като нито една неутрална страна не иска да поеме отговорността за неговия престой, германските кораби са конвоирани в главната база на британския флот – залива Скапа Флоу. Корабите пристигат там между 25 и 27 ноември 1918 г. и престояват над половин година, очаквайки победителите да решат тяхната съдба. На съдовете са оставени немските екипажи, за командващ е назначен немския контраадмирал Лудвиг фон Ройтер, англичаните не се качват на борда на немските кораби без негово разрешение.
В предверието на края на срока на примирието и подписването на Версайския договор фон Ройтер, не без основания, се опасява от предаването на германския флот на съюзниците. За да не допусне това организира самопотапяне на германските кораби.
Потопяването на немските кораби
Немците щателно се подготвят за самопотапянето на корабите, като изпълнението на този замисъл е съпроводено с известни трудности. За да не могат немците да нарушат условията на примирието (например да се опитат да избягат в неутрална Норвегия), англичаните поддържат в Скапа Флоу ескадра линкори и множество стражеви кораби. Радиостанциите от немските кораби са свалени, преместването от кораб на кораб е забранено за моряците, обаче немците успяват да направят връзка помежду си чрез английския съд, превозващ пощата. По-голямата част от екипажите на немските кораби е откарана в Германия, за да се облекчи на останалите евакуацията от потъващите съдове. Датата за самопотапянето на флота е избрана по-рано – 21 юни, предполагаемият ден за подписване на Версайския договор. Малко преди това фон Ройтер разбира, че подписването на договора се отлага с два дни, но той решава да не отлага със замисленото, още повече, че нищо неподозиращите за неговия замисъл англичани в утрото на 21 юни извеждат ескадрата линкори на учения.
На 21 юни 1919 г. в 10:30 фон Ройтер подава предварително уточнения сигнал. Екипажите издигат на корабите германските военноморски флагове и отварят кингстоните, заклинвайки ги. В течение на 5 часа са потопени 10 линкора, 5 линейни крайцера, 5 леки крайцера и 32 разрушителя. Англичаните не подозират за операцията, но спасяват на плитчините 1 линеен кораб („Баден“), 3 леки крайцера („Емден“, „Нюрнберг“ и „Франкфурт“) и 14 миноносеца. Те обстрелват потъващите кораби, качват се на тях, изисквайки от немците да затворят кингстоните, опитват се да направят това сами. Девет немски моряка загиват в схватки на борда (включително капитана на линейния кораб „Маркграф“ Шуман) или са застреляни в лодките. Те са последните жертви на Първата световна война. Само 4 миноносеца остават на вода.
Последствия
Англичаните и французите са вбесени от това, че немския флот потъва. Тъй като фон Ройтер и неговите подчинени нарушават условията на примирието, те са обявени за военнопленници. Обаче английския адмирал Уемис отбелязва:
Аз гледам на потопяването, като на истинки дар от небесата. То сваля болезнения въпрос за разделянето на германските кораби. Предполагам, че отначало ще има много вой, но когато фактите станат известни, всеки ще си помисли, като мен: „Слава Богу“.
След завръщането от плен през януари 1920 г. контраадмирал фон Ройтер е посрещнат в родината като герой, защитил честта на ВМС на Германия.
Обаче последствията непосредствено за Германия се оказват доста тежки. Стойността на корабите е преизчислена и добавена към сумата на репарациите, наложени от държавите-победителки на Германия. Така акта на самопотапянето носи морално удовлетворение, но влошава финансовото състояние на жителите на Германия.
Списък на корабите от флота на Откритото море, намиращи се в Скапа Флоу
Название | Тип | Съдба[1] | |
---|---|---|---|
Seydlitz | Линеен крайцер | Потопен | Изваден през 1929 |
Moltke | Линеен крайцер | Потопен | Изваден през 1927 |
Von der Tann | Линеен крайцер | Потопен | Изваден през 1930 |
Derfflinger | Линеен крайцер | Потопен | Изваден през 1939 |
Hindenburg | Линеен крайцер | Потопен | Изваден през 1930 |
Kaiser | Линкор | Потопен | Изваден през 1929 |
Prinzregent Luitpold | Линкор | Потопен | Изваден през 1929 |
Kaiserin | Линкор | Потопен | Изваден през 1936 |
Friedrich der Grosse | Линкор | Потопен | Изваден през 1937 |
König Albert | Линкор | Потопен | Изваден през 1935 |
König | Линкор | Потопен | Не е изваден |
Großer Kurfürst | Линкор | Потопен | Изваден през 1933 |
Kronprinz | Линкор | Потопен | Не е изваден |
Markgraf | Линкор | Потопен | Не е изваден |
Baden | Линкор | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, потопен като кораб-мишена през 1922 |
Bayern | Линкор | Потопен | Изваден през 1933 |
Brummer | Крайцер | Потопен | Не е изваден |
Bremse | Крайцер | Потопен | Изваден през 1929 |
Dresden | Крайцер | Потопен | Не е изваден |
Cöln | Крайцер | Потопен | Не е изваден |
Karlsruhe | Крайцер | Потопен | Не е изваден |
Nürnberg | Крайцер | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, потопен като кораб-мишена през 1922 |
Emden | Крайцер | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Франция, разкомплектован през 1926 |
Frankfurt | Крайцер | Изхвърлен на плиткото | Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921 |
S32 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
S36 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
G38 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
G39 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
G40 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
V43 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921 |
V44 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
V45 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1922 |
V46 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Франция, разкомплектован през 1924 |
S49 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S50 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S51 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
S52 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S53 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S54 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1921 |
S55 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S56 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
S60 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Япония, разкомплектован през 1922 |
S65 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1922 |
V70 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
V73 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
V78 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
V80 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Япония, разкомплектован през 1922 |
V81 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Потъва на път за разкомплектоване |
V82 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
V83 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1923 |
V86 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
V89 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1922 |
V91 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
G92 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
G101 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1926 |
G102 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на САЩ, потопен като мишена през 1921 |
G103 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
G104 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1926 |
B109 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1926 |
B110 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
B111 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1926 |
B112 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1926 |
V125 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
V126 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Франция, разкомплектован през 1925 |
V127 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Япония, разкомплектован през 1922 |
V128 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
V129 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
S131 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1924 |
S132 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на САЩ, потопен през 1921 |
S136 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
S137 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Великобритания, разкомплектован през 1922 |
S138 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
H145 | Разрушител | Потопен | Изваден през 1925 |
V100 | Разрушител | Изхвърлен на плиткото | Предаден на Франция, разкомплектован през 1921 |
Източници
- ↑ World War I Naval Combat. List of Warships Scuttled at Scapa Flow // Архивиран от оригинала на 22 февруари 2012.
Външни препратки
- Александр Больных. Схватка гигантов. ISBN 5-17-010656-4.
- Дж. Горз. Подъём затонувших кораблей (гл. „Эрнест Кокс – человек, поднявший со дна моря германский флот“ и далее)
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Затопление Флота открытого моря“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |