Аборигени (Древен Рим): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:42, 14 април 2019

Аборигените/Аборигините (на гръцки: Ἀβοριγῖνες; на лат.: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според древноримските историци и митолози се наричат най-старите жители на Централна Италия — коренното население на страната, противопоставено на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума Βoρείγoνoι.

Преданието гласи, че така се нарича племето, живяло в Лациум и управлявано от цар Латин, при което дошъл Еней^[1]. Според някои автори аборигените живеели отначало в планинински обиталища, а по-късно се настанили край сабинския град Реате, откъдето прогонили сикулите^[2].

Много от царете на аборигените са обявени за богове – Сатурн, Тибрис, Фаунус, Авентин, Пик и Латин, на чието име е наречена местността Лациум (Latium), а също народът и езикът (латински). Столицата на това царство е град Лаурентум.

Според легендата аборигените заедно с троянците са първоначалният народ на латините. Юстин казва, че Ромул е абориген.

Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за древногръцки имигранти, а не за коренно население^[3]. Други възможности за произхода на названието: arborigines — „родени от дървото“ и aberrigines — „номади“. Ликофрон нарича жителите на Централна Италия „Boreigonoi“^[4].

Според преданието Еней и неговите троянци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си Лавиния за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на [[рутули]те] и [[етруски]те], Еней нарича двата народа с едно общо име — латини, в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.^[5]

Източници

↑ Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.
↑ Дионисий Халикарнаски. Римски древности, 1.9.
↑ Марк Порций Катон. Начала (Origines), 5.6.7.
↑ Ликофрон. Alexandra, 1253.
↑ Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.

Литература

Conrad Cichorius: Aborigines, RE, I, 1, 106, 107
Aborigines, www.heinrich-tischner.de

[1] Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.

[2] Дионисий Халикарнаски. Римски древности, 1.9.

[3] Марк Порций Катон. Начала (Origines), 5.6.7.

[4] Ликофрон. Alexandra, 1253.

[5] Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Аборигените/Аборигините''' (на [[гръцки]]: Ἀβοριγῖνες; на [[лат]].: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според [[Древен Рим|древноримските]] историци и митолози, се наричат най-старите жители на Централна [[Италия]]; коренното население на страната, противопоставяно на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума ''Βoρείγoνoι''.
+'''Аборигените/Аборигините''' (на [[гръцки]]: Ἀβοριγῖνες; на [[лат]].: Aborigĭnes, Aborigines, Aborigeni), според [[Древен Рим|древноримските]] историци и митолози се наричат най-старите жители на Централна [[Италия]] — коренното население на страната, противопоставено на колонистите. Вероятно името им произлиза от гръцката дума ''Βoρείγoνoι''.
-Преданието гласи, че така се нарича племето, живеещо в [[Лациум]] и управлявано от цар [[Латин]], при което пристига [[Еней]]<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.</ref>. Според някои автори, те са се настанили от планинските си обиталища край [[сабини|сабинския]] град [[Риети|Реате]], откъдето са прогонили [[сикули]]те<ref>[[Дионисий Халикарнаски]]. Римски древности, 1.9.</ref>.
+Преданието гласи, че така се нарича племето, живяло в [[Лациум]] и управлявано от цар [[Латин]], при което дошъл [[Еней]]<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I,1.</ref>. Според някои автори аборигените живеели отначало в планинински обиталища, а по-късно се настанили край [[сабини|сабинския]] град [[Риети|Реате]], откъдето прогонили [[сикули]]те<ref>[[Дионисий Халикарнаски]]. Римски древности, 1.9.</ref>.
-Много от техните царе стават Богове – например: [[Сатурн (митология)|Сатурн]], [[Тибрис]], [[Фавн|Фаунус]], [[Авентин (митология)|Авентин]], [[Пик (митология)|Пик]] и [[Латин]], който дава името на местността ''Latium''. Тяхната столица е [[Лаурентум]].
+Много от царете на аборигените са обявени за богове – [[Сатурн (митология)|Сатурн]], [[Тибрис]], [[Фавн|Фаунус]], [[Авентин (митология)|Авентин]], [[Пик (митология)|Пик]] и [[Латин]], на чието име е наречена местността Лациум (Latium), а също народът и езикът (латински). Столицата на това царство е град [[Лаурентум]].
-Според легендата аборигените заедно с [[троя]]нците са първоначалният народ на [[латини]]те. При [[Марк Юниан Юстин|Юстин]] се казва, че [[Ромул и Рем|Ромул]] е абориген.
+Според легендата аборигените заедно с [[троя]]нците са първоначалният народ на [[латини]]те. [[Марк Юниан Юстин|Юстин]] казва, че [[Ромул и Рем|Ромул]] е абориген.
-Най-общоприетата етимология на името (ab origine – „От началото, първоначален“), според която аборигените са коренно население ([[автохтон]]и), влиза в противоречие с някои древни автори, които ги разглеждат като [[Древна Гърция|древногръцки]] [[имигрант]]и, а не като коренно население<ref>[[Марк Порций Катон Стари|Марк Порций Катон]]. Начала (Origines), 5.6.7.</ref>. Други предлагани етимологии на това название са: ''arborigines'' – „родени от дървото“ и ''aberrigines'' – „[[номади]]“. [[Ликофрон]] от своя страна нарича жителите на Центрана Италия „Boreigonoi“<ref>Ликофрон. Alexandra, 1253.</ref>.
+Общоприетата етимология на името (ab origine — „от началото“, т.е. „първоначален“), според която аборигените са коренното население, влиза в противоречие с някои древни автори, които ги смятат за [[Древна Гърция|древногръцки]] [[имигрант]]и, а не за коренно население<ref>[[Марк Порций Катон Стари|Марк Порций Катон]]. Начала (Origines), 5.6.7.</ref>. Други възможности за произхода на названието: ''arborigines'' — „родени от дървото“ и ''aberrigines'' — „[[номади]]“. [[Ликофрон]] нарича жителите на Централна Италия „Boreigonoi“<ref>Ликофрон. Alexandra, 1253.</ref>.
-Според преданието, Еней и неговите [[троя]]нци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си [[Лавиния]] за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на [[рутули]] и [[етруски]], Еней нарича двата народа с общото име ''Латини'', в чест на загиналият скоро преди това в сблъсък с рутулите техен цар Латин, създавайки по този начин племето [[латини]]<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.</ref>.
+Според преданието Еней и неговите [[троя]]нци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си [[Лавиния]] за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на [[рутули]те] и [[етруски]те], Еней нарича двата народа с едно общо име — [[латини]], в чест на цар Латин, загинал скоро преди това в сблъсък с рутулите.<ref>Тит Ливий, Ab urbe condita, I, 2.</ref>
 == Източници ==