Ян Мукаржовски: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
→Библиография: бг |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
* Cestami poetiky a estetiky. Praha, 1971. |
* Cestami poetiky a estetiky. Praha, 1971. |
||
* Studie z poetiky. Praha, 1982. |
* Studie z poetiky. Praha, 1982. |
||
=== Издания на български език === |
|||
*''Студии по Теория на Изкуството'', София: Наука и Изкуство, 1993, (296 с.) |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 20:40, 28 април 2019
| Ян Мукаржовски | |
 | |
| Роден | 11 ноември 1891 г. |
|---|---|
| Починал | 8 февруари 1975 г. |
| Професия | чешки лингвист и литературен критик |
| Националност |  Чехословакия |
| Известни творби | „Felix Vodička“ |
| Награди | Орден на Републиката |
| Ян Мукаржовски в Общомедия | |
Ян Мукаржовски (на чешки: Jan Mukařovský; 11 ноември 1891 г., Писек, Австро-Унгария – 8 февруари 1975 г., Прага, Чехословакия) и чешки естетик, литературен критик и лингвист. Академик на Чехословашката академия на науките (1951 г.[1] или 1952 г.[2]).
Автор на творби по естетика на театъра, киното, визуалните изкуства и архитектурата.[1] По думите на Юрий Лотман, Мукаржовски е „Признатият класик на естетическата мисъл“.[2]
Биография
През 1915 г. Мукаржовски завършва Карловия университет в Прага.[1]
От 1929 г. преподава естетиката в същия университет, както и в Братислава.[2] От 1938 г. е професор по естетика на Чешкия университет (от 1945 г. – Карлов университет) и Университета Коменски в Братислава. В периода 1948 – 1953 г. е ректор на Карловия университет.[1]
През 1951 – 1962 г. е директор на Института по чешка литература към Академията на науките на Чехословакия.[1]
Приноси
Мукаржовски е един от водещите представители на чешкия структурализъм, и полага основите на семиологичния подход към анализа на литературния текст. Той е повлиян от феноменологичния метод на Едмунд Хусерл, идеите на Фердинанд дьо Сосюр, руската формална школа, както и от пражката естетична школа, основавана на теорията на Йохан Гербарт. През 1926 г. Мукаржовски влиза в Пражкия лингвистичен кръжок и става негов в активен участник.[1]
Особено важни са трудовете му от 30-те и 40-те години, в които Мукаржовски изследва иконичния характер на изкуството и своеобразието на различните художествени езици, като обръща внимание на социалните функции на текста: „Общи принципи и развитие на новочешкия стих“ (Obecné zásady a vývoj novočeského verśe, 1934), „Предисловие към чешкия превод на „Теория на прозата“ на Шкловски“ (K českému překladu Šklovského Teorie prózy, 1934), „Естетическа функция, норма и естетическа ценност като социални факти“ (Estetická funkce, norma a hodnota jako sociální fakty, 1936), „Изкуството като семиологичен факт“ (Uméní jako sémiologický fakt, 1936), „За поетичния език“ (O jazyce básnickém, 1940) и други. [1]Шаблон:БРЭ</ref> .
Библиография
Трудове
- Obecné zásady a vývoj novočeského verśe, 1934.
- K českému překladu Šklovského Teorie prózy, 1934.
- Estetická funkce, norma a hodnota jako sociální fakty, 1936.
- Uméní jako sémiologický fakt, 1936.
- O jazyce básnickém, 1940.
Издания на чешки език
- Kapitoly z české poetiky. Praha, 1948. Dl 1 – 3.
- Studie z estetiky. Praha, 1966.
- Cestami poetiky a estetiky. Praha, 1971.
- Studie z poetiky. Praha, 1982.
Издания на български език
- Студии по Теория на Изкуството, София: Наука и Изкуство, 1993, (296 с.)
Източници
Литература
- ((ru)) МУКАРЖОВСКИЙ. К. М. Долгов // Новая философская энциклопедия : в 4 т. / пред. науч.-ред. совета В. С. Стёпин. – 2-е изд., испр. и доп. – М. : Мысль, 2010. – 2816 с.