Панчо Владигеров: Разлика между версии
Lofty abyss (беседа | приноси) м Reverted 1 edit by 212.39.89.11 (talk) to last revision by Пища Хуфнагел. (TW) Етикет: Връщане |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музикален изпълнител |
|||
| име = Панчо Владигеров |
|||
| фон = не_изпълнител |
|||
| картинка = BASA-1271K-1-161-60-Pancho Vladigerov.JPG |
|||
| картинка_текст = Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория. |
|||
| роден_в = [[Цюрих]], [[Швейцария]] |
|||
| починал_в = [[София]], [[Народна република България]] |
|||
| професии = [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], [[педагог]] |
|||
| стил = |
|||
| инструмент = |
|||
| националност = {{BUL}} |
|||
| период_на_активност = |
|||
| лейбъл = |
|||
| свързани_изпълнители = |
|||
| влияния = |
|||
}} |
|||
'''Панчо Хараланов Владигеров''' ([[13 март]] [[1899]] – [[8 септември]] [[1978]]) [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], [[педагог]] и общественик от българско-еврейски произход, роден в [[Швейцария]], но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти като [[Алексис Вайсенберг]] и [[Милчо Левиев]]. По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент [[Херберт фон Караян]]), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор [[Макс Райнхард]], които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. За заслугите му към българската музика е удостоен с [[Димитровска награда]] и званията [[Народен артист]] и [[Герой на социалистическия труд]]. За българската култура творби като „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр, написани от български композитор. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[Файл:PanvladSh.JPG|мини|250п|Къща-музей „Панчо Владигеров“. Тук Владигеров е прекарал първите години от живота си.]] |
[[Файл:PanvladSh.JPG|мини|250п|Къща-музей „Панчо Владигеров“. Тук Владигеров е прекарал първите години от живота си.]] |
Версия от 05:14, 20 май 2019
Биография
Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов. По това време Владигеров прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918 – 1920 г. отбива военната си служба в България.
Още като студент постига и първите си международни успехи – на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произведения. В тези години създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други.
През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът продължава с големите си постижения – пише операта „Цар Калоян“ (1936), която е първата българска опера поставяна в чужбина. Следващи негови много обичани творби са: Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), „Импровизация и токата“ (1942), балета „Легенда за езерото“ (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“, както и много други симфонични, камерни произведения, песни и сценична музика. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.
След 9 септември 1944 г. Владигеров е автор и на творби, свързани с комунистическата партия. Такива са Симфония №2 „Майска“ (1949), увертюрата „Девети септември“ (1949), както и няколко масови хорови песни. Някои от тези произведения подпомагат успешните опити на композитора да спаси видни музиканти като Трифон Силяновски и Александър Николов (известен като Сашо Сладура), които са осъдени и изпратени в работническия лагер „Белене“. Владигеров се опитва да помогне и на осъдения на смърт брат на жена си – Антон Жеков (офицер от шуменското войсково поделение). Композиторът посвещава и подарява ръкописа на песента „Септември 1944 година“ на Добри Терпешев (бивш затворник и член на тогавашното правителство). По този начин Владигеров се опитва да издейства замяна на смъртната присъда на Антон Жеков с доживотен затвор. Народният съд отменя смъртното наказание, но въпреки това Жеков е разстрелян през март 1945 г. Същата участ сполетява и един от най-близките приятели и почитатели на композитора – Димитър Шишманов (министър на външните работи между 14 октомври 1943 г. и 1 май 1944 г.). На него Владигеров е посветил „Есенна елегия“.
Брат на Панчо е известният български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция – негови са вариациите върху народната песен „Дилмано, Дилберо“. Внуците му – близнаците Александър и Константин Владигерови, които живеят във Виена, също са известни музиканти.[1]
Наследство
Музеят на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей.
През есента на 2006 г. внукът на Маестрото – Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.
Издателство „Елм“ представя първи публикации на творби на късния Панчо Владигеров – издания в Urtext на неговите последни клавирни опуси, както и пълното му творчество за две пиана. Шестте последни клавирни опуса на Владигеров (опусите 64, 65, 66, 68, 69 и 70), както и авторските му транскрипции за 2 пиана на по-ранни произведения, транскрибирани през 1976 и 1977 г., за пръв път биват издавани на нотен материал от издателство Елм.
Владигеров проток в Антарктика е наименуван на Панчо Владигеров.[2]
Бележки
- ↑ www.musicaustria.at
- ↑ Vladigerov Passage. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
Източници
- „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство „Музика“, София, 1976
- „Панчо Владигеров“, Евгени Павлов Клостерман, Издателство „Музика“, Софея 2000
Допълнителна литература
- Федотова В. Н. Некоторые тенденции болгарской музыки в контексте национального искусства в первой половине ХХ столетия. // Болгарское искусство и литература. История и современность. Москва, ГИИ, 2003
- Федотова В. Н. Формы болгарского символизма и болгарская музыка. // Модерн и интеграционные процессы в европейской культуре. Москва, ГИИ, 2004.
- Федотова В. Н. Оперы П.Владигерова и Л.Пипкова в контексте болгарского искусства 1920-30-х гг. // Музыкальный театр ХХ века: События, проблемы, итоги, перспективы. Москва, ГИИ, 2004
- Федотова В. Н. Болгарская музыка ХХ века в контексте национальной художественной культуры. Mосква, ГИИ, 2012. ISBN 978-5-904082-11-6
Външни препратки
- Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“
- Няколко щриха за Владигеров от издателя Ивайло Христов – Издателство Елм – Edition Elm
- Биография на Панчо Владигеров на сайта на Съюза на българските композитори
- Концерт за пиано и орк. №4 Иван Дреников
- „Македонски народни песни (Малка хорова библиотека №21)“, София, 1952 година
|
- Български композитори
- Оперни композитори
- Балетни композитори
- Български диригенти
- Български клавирни педагози
- Заслужили артисти (България)
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Български евреи
- Българи в Швейцария
- Шуменци
- Родени в Цюрих
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища
- Хора с архиви в Централен държавен архив