Руско-турска война (1735 – 1739): Разлика между версии
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военен конфликт| |
|||
{{без източници|19:28, 8 юни 2015 (UTC)}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | '''Руско-турската война (1735-1739)''' е война между [[Руско царство|Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]], причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от [[Война за полското наследство| |
||
⚫ | |||
|картинка=File:Siege of Ochakov (1737).jpg |
|||
|описание=''Превземането на Очаков (1737)'' |
|||
|период=[[1735]] – [[1739]] г. |
|||
|място= [[Крим]]; [[Едисан]]; [[Молдова]] |
|||
|причина=[[Война за полското наследство]] с руски стремеж за излаз и свободен достъп до Черно море |
|||
|повод=нахлуване на [[хайдамак|хайдамаци]]те на османска територия в [[Балта]] |
|||
|територия= [[Азов]] и [[Запорожие]]то остават за Русия |
|||
|резултат= [[Нишки договор]] като анекс към сепаративния [[Белградски мирен договор]] и запазване на статуквото |
|||
|страна1= {{Флагче|Русия|Русия}} [[Руска империя]] в съюз със [[Свещената Римска империя]] |
|||
|страна2= {{Флагче|Турция|Османска империя}} [[Османска империя]]<br>[[Кримско ханство]]<br> |
|||
|командир1= {{флагче|Русия}} [[Михаил Леонтиев]]<br />{{флагче|Русия}} [[Бурхард Миних]]<br />{{флагче|Русия}} [[Пьотр Ласи]]<br /> |
|||
|командир2= {{флагче|Турция}} [[Вели паша]]<br />{{флагче|Турция}} [[Илияс Колчак паша]]<br /> |
|||
|сила1= 80 000 |
|||
|сила2= неизвестни |
|||
|жертви1= |
|||
|жертви2= |
|||
|}} |
|||
⚫ | '''Руско-турската война (1735-1739)''' е война между [[Руско царство|Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]], причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от [[Война за полското наследство|войната за полското наследство]] и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до [[Черно море]]. |
||
Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на [[Австро-турска война (1737 – 1739)|австро-турската война]], и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите - Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната [[Прутска война]]. |
|||
== Курсът на войната от 1735-1739 == |
|||
⚫ | |||
Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната [[персийско-османска война (1730-1736)]]. Русия цели и да присъедини [[Кабарда]]. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на [[Махмуд I]]. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за [[casus belli]]. <ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8B_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8 Турецкие войны России]</ref> |
|||
⚫ | |||
== Ход на бойните действия == |
|||
⚫ | На 20 май 1736 руската [[днепър]]ска армия (62 000 души) под командването на [[фелдмаршал]] |
||
⚫ | Руската армия е организирана в два корпуса - насочени към [[Крим]] (основен) и [[Азов]] - в предтекст защита на руската територия от нападенията на кримските татари в [[Украйна]] в края на 1735 г. и в насока срещу военната кампания на кримския хан в Кавказ. През 1736 г. руските командири са натоварени с мисия да завладеят Азов и Крим. |
||
⚫ | |||
⚫ | През юли 1737 [[ |
||
⚫ | На 20 май 1736 г. руската [[днепър]]ска армия (62 000 души) под командването на [[фелдмаршал]] Бурхард Кристоф фон Миних завладява с щурм османските укрепления при [[Перекоп]] и окупира [[Бахчисарай]] на 17 юни. Обаче, липсата на запаси заедно с избухването на епидемия накарва Миних да отстъпи към Украйна. На 19 юни руската донска армия (28 000 души) под командването на [[генерал]] Пьотр Ласи с подкрепата на донската флотилия, която е под командването на [[вицеадмирал]] [[Пьотр Бредал]], завземат [[Азовска крепост|Азовската крепост]]. През юли 1737 г. армията на Миних завзема с щурм крепостта [[Очаков]]. Армията на Ласи (вече 40 000) марширува към Крим същия месец, нанасяйки няколко загуби на армията на кримския хан и завземайки [[Белогорск|Карабусар]]. Все пак Ласи и армията му отстъпват поради липса на запаси. |
||
⚫ | |||
⚫ | През 1739 армията на |
||
⚫ | През юли 1737 г. [[Свещената Римска империя]] влиза във войната срещу Османската империя, но е победена на няколко пъти. През август Русия, Австрия и Османската империя започват преговори в [[Немиров]], които се оказват безплодни. През 1739 г. няма значими военни операции. Руската армия напуска Очаков и Кинбурн поради епидемия от чума. |
||
== Вижте също == |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | През 1739 г. армията на Миних прекосява Днепър, побеждавайки турците в [[битка при Ставучани]], окупирайки крепостта [[Хотин]] (19 август) и [[Яш]]. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. <ref>[http://resource.history.org.ua/cgi-bin/eiu/history.exe?&I21DBN=EIU&P21DBN=EIU&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=eiu_all&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=TRN=&S21COLORTERMS=0&S21STR=Rosijsko_turetska_1735 РОСІЙСЬКО-ТУРЕЦЬКА ВІЙНА 1735–1739]</ref> Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниш на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната. [[De jure]] Нишкият договор е анекс към Белградския, поради което и войната се води историографически като Австро-руско-турска, т.е. между Русия и Австрия от една страна и Османската империя - от друга. |
||
== Последствия == |
|||
Резултатите от войната са благоприятни за османците, които си връщат [[Белград]] и [[Олтения]]. Черно море остава вътрешноосманско, а Кримското ханство продължава до последващата [[руско-турска война (1768 – 1774)]] да бъде дразнител за Руската империя и същевременно пречка за разширението ѝ към Балканите и Кавказ със свободен излаз на Черно море. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Руско-турска война (1735 – 1739)]] |
Версия от 22:20, 5 юни 2019
Руско-турска война от 1735 – 1739 г. | |||
Руско-турски войни | |||
Превземането на Очаков (1737) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1735 – 1739 г. | ||
Място | Крим; Едисан; Молдова | ||
Резултат | Нишки договор като анекс към сепаративния Белградски мирен договор и запазване на статуквото | ||
Територия | Азов и Запорожието остават за Русия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Руско-турска война в Общомедия |
Руско-турската война (1735-1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.
Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на австро-турската война, и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите - Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната Прутска война.
Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната персийско-османска война (1730-1736). Русия цели и да присъедини Кабарда. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на Махмуд I. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за casus belli. [1]
Ход на бойните действия
Руската армия е организирана в два корпуса - насочени към Крим (основен) и Азов - в предтекст защита на руската територия от нападенията на кримските татари в Украйна в края на 1735 г. и в насока срещу военната кампания на кримския хан в Кавказ. През 1736 г. руските командири са натоварени с мисия да завладеят Азов и Крим.
През 1735 г. в навечерието на войната руснаците сключват мир с Персия, връщайки цялата територия, завладяна през руско-персийската война.
На 20 май 1736 г. руската днепърска армия (62 000 души) под командването на фелдмаршал Бурхард Кристоф фон Миних завладява с щурм османските укрепления при Перекоп и окупира Бахчисарай на 17 юни. Обаче, липсата на запаси заедно с избухването на епидемия накарва Миних да отстъпи към Украйна. На 19 юни руската донска армия (28 000 души) под командването на генерал Пьотр Ласи с подкрепата на донската флотилия, която е под командването на вицеадмирал Пьотр Бредал, завземат Азовската крепост. През юли 1737 г. армията на Миних завзема с щурм крепостта Очаков. Армията на Ласи (вече 40 000) марширува към Крим същия месец, нанасяйки няколко загуби на армията на кримския хан и завземайки Карабусар. Все пак Ласи и армията му отстъпват поради липса на запаси.
През юли 1737 г. Свещената Римска империя влиза във войната срещу Османската империя, но е победена на няколко пъти. През август Русия, Австрия и Османската империя започват преговори в Немиров, които се оказват безплодни. През 1739 г. няма значими военни операции. Руската армия напуска Очаков и Кинбурн поради епидемия от чума.
Финалния акорд на войната
През 1739 г. армията на Миних прекосява Днепър, побеждавайки турците в битка при Ставучани, окупирайки крепостта Хотин (19 август) и Яш. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. [2] Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниш на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната. De jure Нишкият договор е анекс към Белградския, поради което и войната се води историографически като Австро-руско-турска, т.е. между Русия и Австрия от една страна и Османската империя - от друга.
Последствия
Резултатите от войната са благоприятни за османците, които си връщат Белград и Олтения. Черно море остава вътрешноосманско, а Кримското ханство продължава до последващата руско-турска война (1768 – 1774) да бъде дразнител за Руската империя и същевременно пречка за разширението ѝ към Балканите и Кавказ със свободен излаз на Черно море.