Юридически факултет (Софийски университет): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Юридически факултет|Юридически факултет}}
{{към пояснение|Юридически факултет|Юридически факултет}}
'''Юридическият факултет''' на [[СУ|Софийския университет]] е основан през [[1892]] г., за да отговори на растящите нужди на младата българска държава от юристи. Понастоящем декан на факултета е проф. д-р Сашо Пенов, избран на 16 април 2011 г.<ref>[http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=23161 Бившият президентски съветник Сашо Пенов стана декан на юридическия факултет на СУ], сп. Правен свят, 19 април 2011 г.</ref>.
'''Юридическият факултет''' на [[СУ|Софийския университет]] е основан през [[1892]] г., за да отговори на растящите нужди на младата българска държава от юристи. Понастоящем декан на факултета е проф. д-р Даниел Вълчев, избран на 9 април 2019 г.<ref>[https://www.marica.bg/iznenada-eto-go-noviq-dekan-na-yuridicheskiq-fakultet-na-su-Article-201438.html Ето го новия декан на юридическия факултет на СУ]</ref>. Това е единственият сериозен юридически факултет на страната, който все още полага усилия за подготовката на юристи.


== История ==
== История ==
Ред 7: Ред 7:
През [[1902]] г. Академичният съвет взема решение за основаването на следните 11 катедри по следните дисциплини: римско право, история на българското и славянското право, държавно и административно право, политическа икономия, наказателно право и наказателен процес, международно публично и международно частно право, философия и енциклопедическо право, гражданско право, търговско право и граждански процес, финансови науки и статистика. Водени са също така курсове по каноническо право, военно право, съдебна медицина и др.
През [[1902]] г. Академичният съвет взема решение за основаването на следните 11 катедри по следните дисциплини: римско право, история на българското и славянското право, държавно и административно право, политическа икономия, наказателно право и наказателен процес, международно публично и международно частно право, философия и енциклопедическо право, гражданско право, търговско право и граждански процес, финансови науки и статистика. Водени са също така курсове по каноническо право, военно право, съдебна медицина и др.


След интегрирането на Софийския университет и [[БАН|Българската академия на науките]] са създадени пет сектора във факултета:
След интегрирането на Софийския университет и [[БАН|Българската академия на науките]] са създадени седем катедри във факултета:
* 1. „Теория и история на държавата и правото“;
* 1. „[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/yuridicheski_fakultet/struktura/katedri/teoriya_i_istoriya_na_d_rzhavata_i_pravoto Теория и история на държавата и правото]“;
* 2. „Административноправни науки“;
* 2. „Административно и държавно право“;
* 3. „Трудово и осигурително право“;
* 3. „Международно право и международни отношения“;
* 4. „Гражданскоправни науки“;
* 4. „Гражданско право“;
* 5. „Наказателноправни науки“;
* 5. „Наказателно право“.
*6. „Конституционноправни науки“;
*7. „Международно право и международни отношения“.


През 1993 г. е взето решение от Академичния съвет на университета за въвеждане на специалност „Международни отношения“ от учебната 1993/1994 г.
През 1993 г. е взето решение от Академичния съвет на университета за въвеждане на специалност „Международни отношения“ от учебната 1993/1994 г.

Освен Юридическия факултет на Софийския университет, през годините в България са открити много други юридически факултети в твърде причудливи места, като този в УНСС (1991 г.), Пловдивския (1992 г.), където никой не е чувал за дисциплината "Административно право - специална част", Югозападния, Великотърновския, Бургаския, Варненския свободен университет и др. Огромно притеснение и съмнение буди и наличието на специалността "Право" в Русенския университет "Ангел Кънчев", който е технически. Наличието на специалността "Право" в големия брой университети и измислени и съчинени факултети говори за абсурдността на образователната политика.


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Право]]
* [[Право]]
* [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)]]
* [[Юридически факултет (Великотърновски университет)]]
* [[Юридически факултет (Великотърновски университет)]]
* [[Юридически факултет (Пловдивски университет)]]
* [[Юридически факултет (Пловдивски университет)|измисленият Юридически факултет (Пловдивски университет)]]


{{Софийски университет}}
{{Софийски университет}}

Версия от 08:07, 24 септември 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Юридически факултет.

Юридическият факултет на Софийския университет е основан през 1892 г., за да отговори на растящите нужди на младата българска държава от юристи. Понастоящем декан на факултета е проф. д-р Даниел Вълчев, избран на 9 април 2019 г.[1]. Това е единственият сериозен юридически факултет на страната, който все още полага усилия за подготовката на юристи.

История

Първата програма на факултета е одобрена на 24 август 1892 г. Асоциирани лектори са Христо Стоянов - по гражданско право, Васил Маринов - по наказателно право, Петър Данчев - по римско право, Георги Сгурев - по наказателно право, Васил Балджиев - по история на българското право, Марко Балабанов – по римско-византийско право.

През 1902 г. Академичният съвет взема решение за основаването на следните 11 катедри по следните дисциплини: римско право, история на българското и славянското право, държавно и административно право, политическа икономия, наказателно право и наказателен процес, международно публично и международно частно право, философия и енциклопедическо право, гражданско право, търговско право и граждански процес, финансови науки и статистика. Водени са също така курсове по каноническо право, военно право, съдебна медицина и др.

След интегрирането на Софийския университет и Българската академия на науките са създадени седем катедри във факултета:

  • 1. „Теория и история на държавата и правото“;
  • 2. „Административноправни науки“;
  • 3. „Трудово и осигурително право“;
  • 4. „Гражданскоправни науки“;
  • 5. „Наказателноправни науки“;
  • 6. „Конституционноправни науки“;
  • 7. „Международно право и международни отношения“.

През 1993 г. е взето решение от Академичния съвет на университета за въвеждане на специалност „Международни отношения“ от учебната 1993/1994 г.

Освен Юридическия факултет на Софийския университет, през годините в България са открити много други юридически факултети в твърде причудливи места, като този в УНСС (1991 г.), Пловдивския (1992 г.), където никой не е чувал за дисциплината "Административно право - специална част", Югозападния, Великотърновския, Бургаския, Варненския свободен университет и др. Огромно притеснение и съмнение буди и наличието на специалността "Право" в Русенския университет "Ангел Кънчев", който е технически. Наличието на специалността "Право" в големия брой университети и измислени и съчинени факултети говори за абсурдността на образователната политика.

Вижте също

Бележки

Външни препратки