Факултет по класически и нови филологии (Софийски университет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Факултетът по класически и нови филологии (ФКНФ) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е един от най-старите факултети в учебното заведение. Първоначално е част от Историко-филологическия факултет, като в средата на XX век се обособява като Филологически факултет. По-късно от него се отделя Факултетът по славянски филологии и едва през 1979 г. се приема и сегашното му име.

С течение на времето ФКНФ се разраства както по отношение на обучаващите се и преподаващи в него, така и от гледна точка на специалностите, застъпени в него. Днес той е най-големият факултет в университета с 10 катедри и 19 специалности.

Обособена структура към ФКНФ е Центърът по източни езици и култури (ЦИЕК), в който е застъпено обучението по близко- и далекоизточни езици, като арменски, арабски, китайски, японски.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 октомври 1888 г. – Създаване на СУ с единствен Историко-филологически факултет
  • 1950 г. – Отделяне на Филологически и Философско-исторически факултет
  • 1965 г. – Филологическият факултет се разделя на Факултет по западни филологии и Факултет по славянски филологии
  • 1979 г. – преименуване във Факултет по класически и нови филологии

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Деканат[редактиране | редактиране на кода]

  • Декан: проф. дфн Цветан Теофанов.
  • Заместник-декан по учебната дейност: проф. дфн Емилия Денчева.
  • Заместник-декан по научноизследователската и проектна дейност: проф. д-р Димитър Веселинов.
  • Заместник-декан по международната дейност: доц. д-р Галина Русева-Соколова.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Веселинов, Д. Летописна книга на Факултета по класически и нови филологии 1888 – 1965. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, 208 с.
  • Веселинов, Д. Летописна книга на Факултета по класически и нови филологии 1965 – 1988. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 452 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]