Раяновци (област Видин): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
м излишен празен ред
Ред 14: Ред 14:


== География ==
== География ==

Село Раяновци се намира в [[планина|планински]] район, на брега на река [[Арчар (река)|Арчар]]. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.
Село Раяновци се намира в [[планина|планински]] район, на брега на река [[Арчар (река)|Арчар]]. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.



Версия от 10:28, 15 януари 2020

За другото българско село вижте Раяновци (Софийска област).

Раяновци
България
43.7023° с. ш. 22.5206° и. д.
Раяновци
Област Видин
43.7023° с. ш. 22.5206° и. д.
Раяновци
Общи данни
Население64 души[1] (15 март 2024 г.)
1,34 души/km²
Землище48,151 km²
Надм. височина349 m
Пощ. код3935
Тел. код09329
МПС кодВН
ЕКАТТЕ62339
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Белоградчик
Боян Минков
(БСП за България; 2023)

Рая̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.

География

Село Раяновци се намира в планински район, на брега на река Арчар. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.

История

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена в 1883 година от майстор Димо Македонеца. В двора ѝ се намира голям оброчен кръст. Иконите в храма са дело на дебърския майстор Аврам Дичов.[2]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. По това време 1 семейство (6 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През март 1951 година горянска група напада граничното поделение в селото, един войник е убит.[3][4]

Културни и природни забележителности

  • Римско кале

Редовни събития

Личности

  • проф. Цветан Желязков – преподавател в Националната спортна академия ([1])

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 189.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 206, 232 – 234.
  4. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.