Раяновци (област Видин): Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
м излишен празен ред |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Раяновци се намира в [[планина|планински]] район, на брега на река [[Арчар (река)|Арчар]]. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир. |
Село Раяновци се намира в [[планина|планински]] район, на брега на река [[Арчар (река)|Арчар]]. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир. |
||
Версия от 10:28, 15 януари 2020
- За другото българско село вижте Раяновци (Софийска област).
Раяновци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 64 души[1] (15 март 2024 г.) 1,34 души/km² |
Землище | 48,151 km² |
Надм. височина | 349 m |
Пощ. код | 3935 |
Тел. код | 09329 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 62339 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП за България; 2023) |
Рая̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.
География
Село Раяновци се намира в планински район, на брега на река Арчар. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.
История
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена в 1883 година от майстор Димо Македонеца. В двора ѝ се намира голям оброчен кръст. Иконите в храма са дело на дебърския майстор Аврам Дичов.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. По това време 1 семейство (6 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През март 1951 година горянска група напада граничното поделение в селото, един войник е убит.[3][4]
Културни и природни забележителности
- Римско кале
Редовни събития
- Събор на 24 май.
Личности
- проф. Цветан Желязков – преподавател в Националната спортна академия ([1])
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 189.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 206, 232 – 234.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
|