Пъстрогор
| Пъстрогор | |
  Пъстрогор  Пъстрогор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 144 души[1] (15 март 2024 г.) 6,14 души/km² |
| Землище | 23,471 km² |
| Надм. височина | 120 m |
| Пощ. код | 6519 |
| Тел. код | 037705 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 59183 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
Пъстрогор е село в област Хасково, намиращо се в югоизточна България, което е част от община Свиленград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пъстрогор е с равнинно-хълмист релеф, на метри от къщите на селото тече местна малка река, а извън селото се намира и новопостроен язовир. Селото е на десетина километра от Свиленград. Около Пъстрогор има плодородни почви, на които се отглеждат разнообразни култури.
История[редактиране | редактиране на кода]
В книгата „РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА“ академик Любомир Милетич посочва, че до 1913 г, в селото живеят 100 семейства. В проучването на „Българските християнски селища в Източна Тракия“ на Димитър Шалапатов, населението на селото през 1913 г. е отбелязано със 100 къщи българи екзархисти. През юли 1913 г. Османската империя извършва реокупацията на Тракия в нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Във всяко селище, което завземали, за да избегнат въоръжена съпротива, турските власти събирали оръжието, наличните храни и добитъка, мъжкото българско население избивали, а жените и децата отвличали към Мала Азия или прогонвали от родните им места. Заедно с Мустафа паша са изгорени още селата Аладагъ, Ения, Мезекъ, Куртуленъ, Деведере, Черменъ, Караагачъ от армията на Османската империя през лятото на 1913 г. Селото остава на българска територия и съгласно последвалите договори.[2] Жители на Пъстрогор взимат участие в Балканската, Първата и Втората световна война, някои от тях не се връщат никога.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В Пъстрогор над 99% от жителите са православни християни.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
През селото минава рекичка, пълна с риба „мряна“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Костадин Вълков (1881 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[3]
- Теню Колев, деец на ВМОРО
- От село Пъстрогор е европейският шампион по борба – Петър Христов.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Бежански център[редактиране | редактиране на кода]
През 2011 г. в селото е изграден транзитен център за бежанци според изискванията на ЕС. За довършването му правителството отделя 450 хил. лв.[4]
През 2017 г. транзитният център е преустроен в бежански център от затворен тип, ставайки първият такъв в България. Изграждането му струва близо 2 млн. лева и е финансиран с европейски средства. В него ще бъдат настанявани само извършилите нарушение на вътрешния ред.[5]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
- „Тавалък“ (бял ориз с пилешко или пуешко).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Иванов Атанасов. Пъстрогор. Кратка история и родове. С., Автоспектър, 2011.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Милетич, Любомир. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА,. София, Българска Академия на Науките, Държавна Печатница 1918 г., 1914. с. 49.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Кабинетът дава 450 хиляди за бежански център, monitor,bg, 24 август 2011
- ↑ Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.
| ||||||||||